Latro.eu » проблем

Това на мен, не може да се случи

Latrodectus — Tue, 09 Jun 2009 08:10:48 +0000

Това характерно за хората мислене, е всъщност нож с две остриета. Възприемането на болести, големи трагедии, човешки драми и пр., като нещо странично, нещо, което не ни засяга пряко, от една страна има самозащитна функция, но от друга…когато НЕЩОТО се случи, създава предпоставки за много по-тежко преживяване на събитието. Тъй като застраховки за каквото и да било, реално няма, човек би следвало да се поставя на мястото на засегнатата страна, виждайки от тази гледна точка, собственото си справяне с проблема. Разбира се, трудно е например, да си представиш, че боледуваш от коварна болест, но съпричастността към нещастието, всъщност укрепва собствените ни съпротивителни сили. Една от най-опасните емоции- паниката, също може да бъде контролирана. Информираността е един от начините, човек да бъде по-уверен и способен да преодолее трудностите. Ако има изградена и добре работеща система, например за евакуация-самата сигурност при действията, намалява страха и прави човешките реакции далеч по-адекватни. Личният опит също не е за подценяване. Веднъж преживяното няма същата сила втори път, намален е ефекта на шока и хората действат по-уверено и организирано. Ако такава личност, в момент на определено събитие, изиграе дори фиктивно ролята на водач, много по-лесно ще се овладее създалата се ситуация, тъй като хората инстинктивно ще се подчинят на „патилото“. Човешкият живот е незаменим и всеки брани своя с всички сили, но може да брани и този на хората около себе си. Инстинкта за самосъхранение, може да работи както за собствената личност, най-близките ни и тези, които обичаме, така и за „събратя по неволя“. Първоначално обаче е нужно да се създаде една увереност, че контролът е в собствените ни ръце и всичко зависи от нас самите. Вярата, че ще се справим с дадена ситуация, сама по себе си определя положителния изход от нея. Някои хора се чувстват по-добре при предварително планиране на действия, други-когато действат под указанията на водач, във всички случаи обаче стреса, адреналина и паниката са лоши съветници. Те биха могли в известна степен да мобилизират първоначалните сили, но водят до по-бързото изтощаване на организма и съпротивителните сили като цяло. Така че….На всеки може да се случи. Просто винаги трябва да очакваш неочакваното….

Тишината на самотата

Latrodectus — Wed, 24 Dec 2008 13:12:42 +0000

Някои хора цял живот се стремят към компанията на други хора, други- предпочитат да са затворени в себе си. Понякога тази изолация е много полезна за вътрешния мир и спокойствие. Друг път-особено в празнични дни, натежава и може да доведе до депресивни състояния или чуство за безнадеждност. Екстровертния тип /тези, които са по-отворени за външния свят/, преживява по-тежко моментите на самота, но търси начини да я избегне или предотврати, до като Интровертния тип /по-затворените личности/ могат да изпаднат в сериозна депресия, ако самотата продължи дълго. Лично аз, обичам самотата. Помага ми да подредя мислите си, да сложа в мир вътрешните си усещания ,да се самоанализирам и да потърся решения на наболели проблеми. Но я обичам, вероятно защото знам, че стига да искам, винаги мога да изляза от нея….А има хора, които не могат.Факт е, че самоубийствата по празниците се увеличават и то значително. Много хора не издържат на напрежението и самотата играе като отключващ фактор. Но да не помрачаваме празничните дни с подобни мисли. Ако и вие като мен ги прекарвате в повечето случаи сами, намерете начин да се чуствате добре. Гледайте комедии, пийнете чаша хубаво вино, спомнете си хубави моменти от летните дни. Не се оставяйте на лапите и, тя лесно може да ви погълне. Потърсете компанията на човек, към когото изпитвате топли чуства. Ако не наживо-може и онлайн, все ще срещнете самотник като вас. Знае ли човек, какво може да изскочи от едно ново запознанство? Знайте, че самотата е преходна…и е занимание само за един човек. Станете ли поне двама, значи вече не сте самотни..Това е моментът на равносметка и на планове за бъдещето. Признайте пред себе си своите слаби места и се стремете да ги преодолеете. После вижте и силните си и се потупайте сам по рамото за тях. Сигурна съм, че вие сте хубав човек и за мен би било чест да ви познавам. Така, че не унивайте заради това, че сте сам/а. Случва се на всеки. И със сигурност има няколко неща поне, които сте искал да направите, но компанията на хората не го е позволявала, ето сега е момента :) Няма кой да ви види и осъди. Хей, това да не е сълза?!? Какво е това самосъжаление, знаете ли колко хора ви завиждат? Колко хора поне веднъж на ден си мечтаят, за малко да бъдат оставени сами? Самотата е толкова тиха…И е време само за себе си… Радвайте му се и давайте смело напред. Защото утре, вече няма да сте сам….Весели празници от жената, чиято мечта е къща на скала над морето….Може и без градинар :)

Страшната дума: „Спермограма“

Latrodectus — Fri, 12 Dec 2008 10:23:04 +0000

Знаете ли, колко много двойки с години не успяват да си заченат дете? Или ако това все пак се случи…жената не успява да го износи? За съжаление, в България тези случаи нарастват главоломно…почти всяка ВТОРА бременност завършва с аборт! Или както ми каза навремето една акушерка: “ Вашите баби, навремето са имали по 6-7 деца, а вие, едва по едно решавате да имате…и нашата мъка е да го задържим….“
Едни познати приятели, от известно време опитват да си направят детенце, но нещо не се получава.. Причината не е много ясна, дали просто не улучват дните подходящи за това или има по -сериозна причина, но така или иначе, работата отива към специалист. Тя успяла да намери някакво докторка- светило в областта , която въпреки, че в момента се намира в Германия е дала указания за необходимите изследвания. И точно тук идва проблемът на моята позната:
“ Аз-казва тя- трябва да направя доста изследвания, за болести, за овулация и тн, а моят възлюбен- една консултация със специалист и една спермограма… Как да му кажа??? Въпросът винаги е бил защо АЗ не мога да забременея, а не защо ТОЙ не успява да ме заплоди..Как да му кажа да иде да си направи изследване, дали е годен да стане татко…??!Ще подскочи метър от земята…“
И е права. Защото той не е нито първия, нито последния подскочил метър от земята. Спермограмата е всъщност, едно аналитично изследване на спермата, което показва годна ли е тя да оплоди яйцеклетката. Донорството става по много елементарен начин, със списание и чашка в ръка -нито е болезнено, нито кой знае колко различно от ежедн..ежеседмичните занимания на мъжете. :Р Тогава какъв точно е проблемът?
В мъжествеността…..
Изначало, те първо цял живот се борят с доказателствата, че размера има значение , а сега някой се опитва да подложи под съмнение и оплодителната им способност! Това е твърде много за един мъж. Къде по-лесно е, да се приеме, че виновна за всичко е жената и тя е „ялова“. В недалечното минало е било лесно- какви ти спермограми тогава-сменяш жената и си готов. Дори без деца отново….Дори поставени пред неприятната фраза: „Скъпи, съжалявам но онази нощ…бременна съм“- дори тогава, силния пол мъничко се гордее със себе си, че е минал още един тест за мъжественост. Остава обаче един въпрос: Това, че даден проблем се отрича, не го решава..Бъдещия татко трябва да даде нещо и от себе си, да направи това, което се иска от него, дори ако това означава да жертва малко от своята мъжественост..

Не е лесно да си малко луд

Latrodectus — Mon, 08 Dec 2008 15:00:27 +0000

Нещо да те човърка отвътре и да не ти дава мира. Да те тормози и до като не го изпълниш, да имаш чувството, че нещо не е както трябва и не си пълноценен. Да те подбодва всеки път, когато се захванеш с нещо друго…Някои го наричат „болна амбиция”, но аз някак си не мога да го приема. По скоро обичам да създавам нещата, да видя как от нищо става нещо…пък дори и да се проваля. Неприятен е само момента, в който започна да боксувам, тогава сама не се понасям…. Вкисвам се и започвам да мрънкам..поне до като не намеря ново нещо, с което да се захвана. Нещо, което да задържа вниманието ми и да ме побутва макар и бавно напред. Проблемът при такива хора е, че понякога не съзнават, че всичко е свършило и трябва да им се каже. Нуждаят се от т.нар. коректив… Почти съм сигурна, че знам, какво е чувствал Наполеон при Ватерлоо… Ако срещна съмишленици в идеите си,още по добре. В случая не очаквах такава подкрепа и съм благодарна на Суис, който изтърпя много, искал или не, покрай моите нескончаеми идеи…:D Може би, ако той смяташе, че ще се сгромолясаме с гръм и трясък още при създаването на форума, щях да спра…Но той каза- Давай да видим какво ще стане. Както и сега. Така, че ще видим, оня глас в главата ми, до къде ще ни доведе. … И не забравяйте: Ако нещо ви мъчи или имате проблем, споделете го. Не чакайте Неволята да ви помогне…помогнете си сами.