На любов и на война, правила няма!

Latrodectus — Sat, 14 Feb 2009 07:55:46 +0000

Дали е точно така? Или по-скоро си приличат заради изработването на стратегия? Рядко се случва, двама души да се срещнат и от пръв-втори-трети поглед, да установят, че са един за друг. По вероятно е, единият да започне атака, а другия да укрепва позициите си. Разбира се, не е задължително мъжът да атакува, въпреки паралелите с едновремешния му статут на ловец. При всички положения, любовта прилича на войната…Води се битка за печелене на територия, преодоляват се различни препятствия, използват се хитри оръжия-главно химически :)..и изходът никога не е сигурен. Превземането на укрепленията зависи от уменията и тактиката на атакуващия. Понякога, това става доста лесно, друг път-безкрайно трудно. Зависи от минали битки и поражения. Дали наистина няма правила? Всъщност, според мен има. Войната и любовта са нещо, което трябва да се печели или губи с достойнство. Въпрос на чест е, да излезеш с гордост и високо вдигната глава, независимо от изхода на нещата. Победен е едно, а пораженец съвсем друго. Използването на непозволени средства е неудачен вариант, атаката в гръб също. Въпреки, че можеш да спечелиш битката, почти сигурно е, че ще загубиш войната. Много войни са се водили в миналато, но в историята са останали само истинските пълководци. А в живота на човек, остават спомени само за тези любови, които са истински, красиви и честно водени. Останалите, се стремим да забравим. Колкото до това, че на война могат и да те убият, то всеки знае как боли от любовта и как тя може да прекърши цял един живот. Спорно е, кое е по-опустошително и за това- Обичайте се, воювайте..но според правилата и никога не забравяйте, че отсреща стои човек и чувствата му са важни точно толкова, колкото и вашите!

Помощ, разбиха ми сърцето!

Latrodectus — Thu, 18 Dec 2008 08:22:29 +0000

Да допуснем, че незнайно за самите себе си как, сте успели да изпуснете нещата от контрол и сте се влюбили. Някои хора са по-влюбчиви и чуствителни от останалите, други – сме по-често темерути:), но рано или късно на всеки му идва „сляпата неделя“. Срещнали сте ГО/Я и нещата вече не са същите. Розов фон, прелитащи птички, феерия от сърца, влюбен поглед….нещата са ясни. Ако отсреща отговарят по сходен начин, тогава всичко е ок и може да не четете темата. Ако обаче, чуствата не са споделени…тогава:
1. Не се затваряйте в себе си! – Той/тя не е виновен за това, което е. Единственият, който ще страда от изолацията, сте самия вие. Няма да го накажете по този начин.
2. Потърсете приятелите си! - Истинските са там и ви чакат. Въпреки, че напоследък сте ги пренебрегвали. Излизайте възможно най-често с тях и няма нищо лошо, една две вечери да си позволите повече алкохол. Тежки са само първите дни….
3. Не търсете вината в себе си! – Ние сме такива, каквито сме. Да се обвиняваме в ниско качество, защото някой не ни е обикнал, е глупаво и товари само собствената ни психика. И за бога, забравете това противно клише: „За всеки влак-си има пътник“. Вие не сте влак, а голяма и сложна композиция. Глупакът, който не ви е оценил по достойнство е един, а тези които го правят-много повече!
4. Обвинето го/я! – Вътре в себе си го обвинете във всички пороци, които се сетите. Потърсете недостатъците му/и, фиксирайте се върху лошите му страни. Не прекалявайте, целта не е да намразите човека, а просто малко да облекчите наранената си душа.
5. Скъсайте снимките, прекратетете контактите! - Не правете секс от съжаление! Ако наистина сте преценил/а, че човекът не си заслужава усилията да го имате, приключете всичко отведнъж. Без уговорки и без самоубеждения, че този път ще е последен. Казвате: „Край!“ и спирате. Ако смятате, че човекът е читав и бихте искали да останете приятели, просто временно прекратете всички контакти, до като преживеете първоначалната болка.
6. Бъдете егоисти! - Вие сте най-важният/а в случая. Правете за миг само това, което ви е приятно, без да се съобразявате с никого.
7. Пазете гордостта и достойнството си! – Не се молете, не убеждавайте, не плачете, не се тръшкайте. Вдигнете гордо глава и знайте, че някой ден, ще срещнете правилния човек и той ще ви обича по начина, който заслужавате. А до тогава има толкова много интересни неща за вършене…
И накрая….любовта е хубаво чуство и най-вече, положително. Нищо лошо няма в това, да го преживеете, макар и с край, който не ви устройва в момента. По-лошо е, изобщо да не го допускате. Животът ни е един и без малко колорит, би бил твърде скучен и еднообразен. Понякога, когато си тръгнете, може да ви се случи отсрещната страна да съжали, че ви е изпуснал и внезапно да осъзнае чуствата си. Дайте му/и шанс. Не постъпвайте зле с него/нея, само защото смятате, че той/тя ви е наранил. Ако все още изпитвате нещо…. И последно: Животът е това, което се слува, до като правим планове за него. :)

Latro.eu » любов

На любов и на война, правила няма!

Помощ, разбиха ми сърцето!