Моята борба

Latrodectus — Fri, 07 Aug 2009 11:13:30 +0000

Без да има нещо общо с Хитлер, животът на повечето от нас си е чиста проба борба. Не смеем да правим дългосрочни планове, живеем ден за ден и постепенно затъваме в сивотата на ежедневието. Стресът ни разказва играта допълнително, чувстваме се изтощени психически и физически, нямаме желание за нищо. Боледуваме по-често от предците ни, живеем кратко, покосяват ни болести, инфаркти и инсулти. Животът е труден, а понякога саркастично зъл и си прави различни опити с издръжливостта на хората. Някои не съумяват да се преборят и просто падат. Други успяват, с цената на някоя жертва, безсънни нощи, напрегнати дни и недостиг на време. Същото това време, което бясно препуска покрай нас, без да успеем да видим всичко, което искаме и да направим това, за което мечтаем. Някой ден се събуждаме с вече посивели коси и горчив вкус в устата, за хилядите дребни, пропуснати мигове, неизказани думи и недовършени дела. Борбата за оцеляване е толкова първосигнална, че сме способни да изгубим себе си, до като я водим. Изход? Изход винаги има. Стига да съумяваме да се спираме навреме и по-често да се оглеждаме. Да кажем просто така, без да изискваме :“Обичам те“ на близките си хора. Да идем за риба, да заминем за чужда страна, да събираме капачки от бира, да направим поне едно добро дело….Да създадем у себе си чувството, че не сме живели напразно и, че след нас, ще остане поне някаква диря. Да умеем да бъдем и егоисти понякога, без непрекъснато да се раздаваме без остатък. Да съумеем да възпитаме децата си, в идеалите, в които самите ние вярваме, но без да променяме идентичността им. Ако успяваме истински да се радваме дори на дребните неща, то психиката ни ще бъде много по-необременена и по-ефективна. дребнавите човешки качества, които всички ние притежаваме- сприхавост, инат, егоизъм…те могат да бъдат подтискани, защото от тях страдаме преди всичко самите ние. Идеалистично или не, аз вярвам, че всеки човек се ражда добър и …в последствие, някои се променят. При всички случаи, повечето от нас са по-силни, от колкото мислят и борбата им винаги завършва в тяхна полза.

Трябва да вървя…съжалявам

Latrodectus — Thu, 08 Jan 2009 08:21:12 +0000

„- Слушай…искам да ми помогнеш“ – избягваше погледа ми, пушеше гледайки някъде зад мен. Неувереност?Страх?
„- Колко ти трябват?- изсмях се – Пак ли потроши всичко заради имения си ден?“
„- Не…не става въпрос за пари – отново избегна погледа ми – въпросът е по-деликатен, искам да разкараш Ася…“- устните му се свиха в тънка черта.Отново страх?
„- Кога успя да се напиеш – питах го – и какво ти стори девойката, изглеждахте ми съвсем наред? Точно днес ли реши да съсипваш празника..собствения си празник?“
“ – Не съм пиян – отговори ми той – но съм пил…(за кураж ??? ). Знаеш, че скоро заминавам, както и, че винаги прекратявам връзките си преди това…“ – гласът му заглъхваше, нямаше го самоуверения и безстрастен тон, който познавах. Надуших нещо гнило…
“ – Защо аз – попитах – и с какво тази е по-различна от другите? “
“ – Направих грешка – смутолеви – привързах се…..Трябваше да приключа тази връзка отдавна….(обреченост??? ) Когато отивам в планината, винаги има риск да не се върна, не искам да ме чакат напразно…- устните му отново се свиха – освен това, експедициите могат да траят месеци..не мога да изисквам вярност от накого за толкова дълъг период.“
“ – Не преекспонираш ли малко? Първо няколко месеца не са толкова дълъг период и второ, от кога ти пука за верността?“- абе какво по дяволите ставаше с мъжа, за когото „чувство„-означаваше сериозна болест, а „чукни и бегай„- беше религия??!
“ - Абе шибана история – скръцна със зъби – свалях най-добрата и приятелка пред очите и – само ми се усмихваше, запивал съм се дни, без да се прибера и да и се обадя – нито ме потърси, нито ми повиши тон..Забравих и рождения ден и стояла сама да ме чака у тях, до като аз съм лепял банкноти на стриптизьорките във „Велвет“…нищо не ми каза, не потърси обяснение…Понякога ме вбесяваше с тая си кротост, исках да се развика, предизвиквах я – Огорчение?Самообвинение? – тя идва и се гушва в мене…На един купон миналия месец и казах, че за рождения си ден искам, да я оправя в тройка с най-добрата и приятелка- само ми отговори, че не участва в такива неща и да потърся заместничка и после я чух да плаче в банята…И един ден се събудих и първата ми мисъл беше за нея.Втората също..май и третата. Както и да е, сега ще заминавам и не мога да искам от нея да ме чака. Не искам да го искам…“ тъга??!
“ – Слушай, избързваш – казах му – очевидно си поддал и си влюбен, не само привързан. В това няма нищо лошо, на 30г си, все някога и на теб щеше да се случи..Не виждам причина нито да се страхуваш, нито да избързваш да приключваш връзка с човек, на когото държиш. Грешиш, приятелю, грешиш!“
“ – Предпочитам да съм силен в слабостта си, от колкото слаб в силата си – не ме гледаше и усетих някакво потреперване на гласа му- болка??! – Мисълта за нея ще ме разконцентрира, не искам да съм зает с други мисли, освен пикел и осмица…Не мога да понеса мисълта, че може да срещне друг, че ще спи с него, че няма да е тук, като се върна…По добре сега, от колкото тогава..Но не мога да го направя сам, моля те, иди ти. Знам, че ще ме погледне с ония огромни кафеви очи и ще се почуствам най-големия боклук на земята. – това вече беше болка в чист вид. Знам, че греша, но съм прав за себе си..Моля те….“
Погледнах го и ми дожаля. Познавам тази борба. Знаех, че греши по всички точки..Но той ми беше приятел от много години и знаеше, че ще му помогна. Отидох при Ася и възможно най-внимателно се опитах да и обясня ситуацията. Тя отиде при него, погледна го право в очите и си казаха почти едновременно:
„Трябва да вървя…съжалявам„. И толкоз. Празничното настроение вече отдавна си беше отишло от трима човека тази вечер…а понякога, когато печели, човек не знае какво губи….Замисляли ли сте се?

Latro.eu » борба

Моята борба

Трябва да вървя…съжалявам