Latro.eu

Ако изборите променяха нещо, щяха да ги отменят

Latrodectus — Tue, 18 Oct 2011 11:08:45 +0000

Винаги съм смятала, че всеки човек трябва да гласува на избори, за да има след това оправдание за недоволството и негодуванието си. Защото за когото и да гласувахме след 89-та година, не се намери един, когото да се гордеем, че сме избрали. Тази година ми е много трудно да направя избора си. Не се колебая, не клоня към никого и никой не заслужава вота ми. Разни знайни и незнайни люде, се натискат за кметове и президенти. Обещават много…както винаги! Доверието ми към политиците отдавна клони към минусово число, но не обичам, когато плувам – да натискат главата ми под водата. В частният сектор безработицата расте и това е, което усещам действително. Икономиката е крайно нестабилна, доходите ниски /въпреки предизборното увеличение на минималната работна заплата, което честно казано, по себе си не мога да усетя/, цените високи, населението прогресивно застаряващо…Хората теглят заеми -за да изплатят заеми, ограничават се- за да има какво да ядат, ходят болни- защото не могат да си позволят лечението, чакат с години шанса да имат свое дете. Постепенно губиш доверие в безстрашния министър-председател, който при първата проява на гражданско нетърпение се покри като мишка… На фона на това е малко прекалено нагло, да гледаш мазната и ухилена физиономия на един бивш софийски кмет с аналогична фамилия, чиито пари са намалели /или свършили/ и е решил да натрупа още за черни дни. Малко ти е тъжно за разни артисти, които не можаха да променят нищо в качеството си на министри, но дерзаят за народна любов и признание. Знаеш, че в България президента е просто статична фигура и от нея не зависи нищо. Тайно в себе си се чудиш, дали НАПУК да не гласуваш за един откровено луд или за певец със слабост към нецензурирана музика. Защото повечето млади хора в България, гласуват именно напук на нещо. Сред тях се шири клишето, че ако не гласуват – гласовете им се разпределят служебно, а българския манталитет не понася да го разпределят просто така…Ако гласуваш с непопълнена бюлетина обаче, е много вероятно след това да ти я попълнят…Вариантът е или да я попълниш грешно, за да я обявят за невалидна или – както аз и моите приятели смятаме да направим, просто да я задраскаш през единия диагонал и да напишеш: „Не гласувам!“ Не защото НЕ ИСКАМ, а защото НЯМА ЗА КОГО. И наистина…ако изборите променяха нещо, щяха ли да ги отменят?

Богат беден

Latrodectus — Fri, 17 Jun 2011 17:07:39 +0000

Все си мислех, че всичко съм видяла, че вече няма какво да ме учуди и впечатли чак толкова. До оня ден..Наложи се да поработя в голяма застрахователна компания, по-точно в Ликвидация на щети /автомобилни/. Него ден, сякаш планетите се бяха събрали нещо и идваха все странни хора – такива с претенции, такива незнаещи какво искат, такива, дето се пробват да те играят надребно, усмихнати, сърдити…бе шарено като живота. Тогава влезе мъж, на видима възраст около 40г.с леко изхабени дрехи и коса мазна и пълна с пърхут. Падна ми се на мен, издекламирах дежурните реплики и зачаках да видя какъв му е случая. Мъжът извади 5 пръста дебела папка с логото на компанията и започна да рови вътре. Дълго търси и накрая ми тръсна проформа-фактура издадена от някой сервиз, в който се описваха проблеми по ходовата част на….Мерцедеса му. Да! При това S-класа. Вярно, не новата “еска”, беше модел 2001г, но все пак Ес класа! Обясни ми, че попаднал бил в дупка, от което скършил носач, пък закачил и маркуч, та текнало хидравлично масло и..и…Щети големи. Запчнах да описвам събитието, когато мъжа изведнъж добави и шофьорското огледало. А! Не става тъй –обясних му – как от дупка- огледалото! Това уж било друга щета, тамън сутринта я бил видял. В тоя бизнес, играчи бол…Всеки си мисли, че е по-хитър от тебе, че ще те забаламоса и излъже. Истината е, че застрахователите са видели и две, и двеста, но политиката на компанията не толерира спор с клиента – завеждаш му там щетата, ако е в допустими норми – плащат я, ако не- резюмирано я отхвърлят и толкоз. Заведохме му на бедния баровец с Мерцедеса две щети и отидоха колегите да направят оглед. По едно време се разяри луд спор. Вещото лице се кокореше от канала и обясняваше ожесточено, че тая кола не е удряна отдолу. Слязоха и други и потвърдиха. Огледалото било стара щета, виждаше се от предходни снимки – един след друг взеха да убеждават клиента-тарикат. Мъжът се тръсна пред мен и поиска лист за възражение. После изписа 2 /два!/ листа формат-А4, обясняващ кога, какво сее случило, как ние сме супер некомпетентни и как се опитваме да го подведем. След час, един колега ме повика навън и виждайки изтощението ми от борбата с нахалника, ме заведе при въпросния автомобил.

БОЖЕ! Че е било Ес класа, било е! Зверски счупено задно стъкло, дупки, резки и удари по цялата кола, а вътре…! Хартии, дрехи , кашони…останки от нещо прилично на кутия за пистолет…Клошарска история! Автомобила се оказа лизингова собственост, с неплащани от кой знае кога вноски – защо не си го бяха взели, никой така и не разбра.

Точно тогава, ми стана мъчно. Погледнах тоя окаяник, който видимо живееше в колата си, свързах неадекватните му реакции с психични отклонения и ми дожаля..Колко мъка има по тоя свят, Боже! Кой знае кога и какво беше продал за да купи тоя Мерцедес…И какво ли щеше да стане с тоя неуравновесен човек, когато и него му вземат? Съдейки по писаното, нито беше неграмотен, нито прост – какъв ли е бил, преди да изпадне така?

Него никой никъде не го чака. Няма жена….няма деца. Няма и да има…Един жалък, напълно пропилян и безсмислен живот. Който беше свършил преди още да е започнал….

Гражданска отговорност– рекет в мирно време

Latrodectus — Fri, 27 May 2011 11:09:38 +0000

За сега все още са слухове, но датата 01.06.2011г.наближава, а с нея и промените, които КФН предвижда по застраховката „Гражданска отговорност“. Всички полици да бъдат издавани само онлайн и съответно отчитани в реално време на Комисията за финансов надзор. Чудесно! Нищо против нямам, да се внесе малко ред, да има повече яснота по въпроса – кой и кога плаща или не плаща задължителната застраховка и да се редуцира броя на джигитите, които карат за сметка на Гаранционния фонд. Защото няма какво да се лъжем, тия пари тоя фонд взема после не от някой друг, а отново от нас. И ние редовните платци отнасяме задълженията, щетите и простотията на хитреците на дребно. Неотдавна, Държавата сътвори 2% Закон за данък върху застрахователните премии, тъй като е освободила сектора от ДДС, а все нещо трябва да му вземе. Застрахователите не си приспадат обаче, въпросния данък от премиите, а го начисляват ВЪРХУ тях, т.е.в крайна сметка, отново ние – гражданите плащаме – държавата взема от нас. Голямо чудене падна и по въпроса да има ли стикери/лепенки по автомобилите? Всичката Мара втасала та до стикерите опряхме! Било нелоялна конкуренция, крадяли се определени автомобили, а други – не и прочие…Гледам и не вярвам на ушите си! Първо, стикерите на застраховка „Гражданска отговорност“ съдържат само номер, по който е почти невъзможно да се определи застрахователната компания! Лепенките на „Каско“-то са друга бира – маркировачите на „Секюри марк“ обслужват доста от големите „акули“ в застрахователния сектор – „Бул Инс“, „ДЗИ“ и „Уника“ например. „Армеец“ имат собствена маркировка, а „Алианц“ не маркират застрахованите при тях МПС-та. От изброените 5 компании, които са настоящи лидери в автомобилното застраховане – 4 са „мутренски“. Как точно липсата или наличието на лепенка на стъклото, ще те спаси от „сикаджии“ и „тимаджии“, остава мистерия за мене!

И най-новото двай‘се – от 01.06.2011г. КФН иска „Гражданска отговорност“ да се плаща само еднократно! Това вече не мога нито да го разбера, нито да го оправдая! Първо, защото е в разрез с потребителските ми права – няма такова животно, което да ми забрани отложеното плащане, лизинга или разсрочването! Това, че някой плаща само първа вноска, а после „забравя“ е проблем на Надзора, не на хората, които си плащат редовно. Да намерят начин да си ги следят тия неща, точно както аз го правя. Има софтуери, има специалисти, начин със сигурност има! Съгласна съм, че няма кой и как да разбере караш ли си автомобила или събира листа под някое дърво. Като не плаща- спира се колата от движение , налагате глоба и продължавате. Инак, нещата заприличват на „таксата мощност“ на Топлофикация, съседа си грее дупето, аз нямам парно, ама плащам, щото тръбите минават през апартамента ми и видиш ли, ма прегряват зимата! Тоталитаризмът уж остана в миналото, ама явно само за това, дето на правителството ни му изнася! Нека някоя от мислещите глави в Народното събрание, дойде да ми обясни, как на дядото с 80,00лв пенсия, да му взема 200,00лв за ГО, как на майката с 240,00лв. „майчински“- да и спра помощите за месец и ако те се явяват Надзор над Застрахователите, кой точно надзирава собствената им алчност! Чакаме обнародването в „Държавен вестник“ и ако наистина приемат последната си измислица, то бъдете сигурни, че войната по пътищата ще наподоби ядрен тероризъм. Сульо и пульо ще се хукнат без „гражданска“ просто, защото нямат как да си я закупят и плащанията и исковете към Гаранционен фонд /който обезпечава точно това/, ще се утроят, ако не и учетворят! А изхода е отново „скачане на цените“ на застраховките, отново бъркане в отънелите ни джобове,…натягане на напрежение в обществото, протести както с горивата…и някой ден…някой ден септември ще бъде май, а 200..ще бъде 1989-та…

Либия се разприказва, България се смълча

Latrodectus — Thu, 24 Feb 2011 20:52:03 +0000

И нека са фанатици тия, които се борят за интересите си, които се отърсиха с мощен напън от диктаторския гнет! И нека се убеждаваме, че арабите са камикадзета, а гърците – нагли и ненаситни! Хората говорят, ние мълчим! Тази седмица за пореден път чух за голяма фирма, която затваря клоновете си….поредния срив, поредния удар по бизнеса…Застаряващата ни нация продължава да гони кадърните си кадри, тъй като тези, които искат и умеят да правят бизнес клекнаха или направо- пролазиха пред т.нар. КРИЗА. Хората ни дават милиони , ние не можем да ги вземем. Строим магистрали измислени, по които скоро няма да има кой да минава…Защото няма с какво да платим горивото си…Защото никой не бил платил горивото си, когато няма с какво да си плати хляба…

Защото и тоя е като оня и фирмите са негови…Защото гони собствените си интереси и яде, до като има какво от държавата ни….Защото всичко- от Здравеопазване до Икономика спря да куца и започна да пълзи…

Защото ние чакаме Дякона да възкръсне и да ни посочи пътя! Но той си почива и сигурно се върти в гроба…Ние нямаме самосъзнанието на нация, а на роби и така е било, и така ще бъде. Защото непрекъснато си го повтаряме ей това същото, до като …”братята” цицат държавата с осигуровки, крадат ни париците от неплатени задължения, раждат за да гепнат и от социалните. А ние разчитаме на Фондове и Здравни каси, които са бедни като църковни мишки. Робин Худ е взимал от богатите за да даде на бедните, при нас е обратното. Ако имаше начин, България щеше да се върти наобратно! Денят щеше да е нощ, а ноща-ден!

Тишина…А звукът и подобен на камбана….

(само)Защита

Latrodectus — Sat, 15 Jan 2011 18:16:52 +0000

Един разговор и случай наскоро, ме накараха да се замисля по темата…Не мога да не направя паралел с детството си, когато стоях до късно „зад блока” и майка ми не изпадаше в истерия от всяко 5 минутно закъснение. Отварях входната врата, без да гледам през шпионката, а честно казано през деня дори не заключвахме…

Живеем в смутни времена…Карам 32г., отдавна съм омъжена и не живея с майка си, но тя започва да се притеснява, ако не вдигна телефона си, ако не и се обадя, че съм се прибрала и пр..

Хората обедняха, а беднотията води до агресия. Води до асоциално поведение, до прояви на жестокост и садизъм, до насяване на страх и зависимост. Чувстваме се несигурни, незащитени и дори застрашени. Полицията не всява оня респект, който навремето навяваше усещане за закрила, силните не помагат , а дори тормозят слабите, престъпността не просто расте, а процъфтява.

Именно за това, един бакшиш отнесе куршума, след ашлашките си прояви на пътя. Не остана време дори да се запитаме, как с Ен на брой актове, не само има книжка, но е ангажиран с обществен превоз. Иначе, напълно излишно е да се коментира, как точно карат тия юнаци, загубили всякакво чувство на етика, морал и ако щете-джентълменство, в борбата си за бакшиша…Един човек просто излезе от автомобила си и бесен отне човешки живот…

Според българското законодателство, самозащитата може да е само със средства, с които си служи нападателя. С други думи, ако те бият с юмруци, можеш да отвърнеш само с юмруци. На ножа с нож, на пистолета с пистолет…и пр. Не мога да не асоциирам, как 50кг. миньонче, се отбранява с юмруци, срещу Кубрат Пулев например…Каква самозащита ,по дяволите, може да бъде това??! В развитите страни отдавна са разбрали, че нечии юмруци могат да бъдат съвсем успешно оръжие и са променили законите си. Узаконили са използването на лично оръжие, като средство за самоотбрана. Ние не сме дорасли за това…

Медалът, разбира се винаги има две страни…В същите тези страни, някой се буди сутрин с незнаен бяс в главата, взима пушкалото и прави на сол училище, детска градина, супермаркет или нещо такова…Аз също много пъти съм мислила върху това, дали ако имам оръжие, няма да ми окъсее съвсем фитила и да извърша убийство в състояние на афект..Защото, в същото българско законодателство пише, че ако до като те пребиват гръмнеш някого, го лежиш като за човек, но ако се прибереш след побоя, вземеш пушкалото и го направиш на сито – това е смекчаващо вината обстоятелство, в следствие на афект.

Много дупки и пробойни зеят в законите на България, много човешки животи са си отишли в следствие на това и отдавна е дошло времето за някаква положителна промяна. Казват, че човешкия живот е най-скъпото, а в същото време го дават за без пари…

Лично за себе си зная, че ако някой директно или не, застраши семейството ми, ще се боря и ако трябава ще го убия, дори с клечка за зъби. Има случаи, в които човек не мисли за последствията…просто няма време за това….

Дядо Коледа vs Дядо Мраз

Latrodectus — Fri, 24 Dec 2010 10:32:52 +0000

Първо, по какво си приличат? И двамата са дебели, червендалести, бузести, брадясали старци, които идват тайно и незнайно по Коледа, за да даряват послушковците с подаръци. Често пъти и двамата подминават тъкмо най-бедните, оставяйки ги с поглед самотно зареян в ноща, отдавна забравили дори да попитат „Защо?” Стоварват повече подаръци при послушните татковци, успели да дръпнат през годината я колата, я апартамента изгубени от някого в убийствен лизинг или обявили поне един фалит… А по какво се различават?

Дядо Коледа предпочита лъскавото. Отговаря само на и-мейли. Носи маркови подаръци, аутобани на цени колкото реален автомобил, кукли, които могат да готвят и перат, ваучер за опустошение на СПА център или МОЛ ,плазми, плейстейшъни, мобилни телефони. Научил се е да преодолява СОТ-а, тъй като на повечето места комини няма. Елхата под която стоваря подаръците мирише на пластмаса и винил, тъй като всички вече сме еко-защитници. На нея горят LED светлини, напълно безопасни за брадата му и според рекламите, способни да ни надживеят. Сменил е елените с БМВ Х6, но това не е стигнало все още до широката аудитория, тъй като тя в момента гледа същите филми, които и преди 10-на години. Шест годишните дечица го чакат до късно, нервно чоплейки от печената пуйка и пиейки Кола до пръсване.

Дядо Мраз беше тромав старец. Почти всички сме го виждали като оставяше под истинската, благоуханна елха, невероятни подаръци като кило портокали, увит в станиол орех , вълнен панталон, пуловер-който боцка и в много краен случай- мозайка или шоколадово яйце от КОРЕКОМ-а. Внимаваше, да не запали памучната си брада на истинските свещички на елхата. Понякога закъсняваше, тъй като му пишехме истински писма, на истинска хартия, а пощите и тогава, и сега не са особено сигурни. Програмата по Канал 1 отдавна е свършила и само възрастните клюмат над вестникоподобни пържоли, пратени от мама и тате на село, отпиват домашна ракийка или вино, а децата отдавна са по леглата. Случва се някое да се пробуди и да види татко-дядо Мраз, но въпреки това, продължават да вярват в него.

Дядо Мраз носеше по-скоро емоционални подаръци, дядо Коледа залага на материалните. Това, по което все още си приличат най-много е, че в една малка, жалка държавица, забравена от Бога и света и двамата старци за зависими от повечето родители. Същите тези, които посрещат празника на ръба на бедността, повече мислейки как ще избутат новата година, от колкото радвайки му се. Същите тези, които преди нямаха КАКВО да купят, а сега С КАКВО да го купят. Въпреки всичко, година след година, някак успяват да поднесат своите подаръци към най-близките си същества и да бъдат благородно-щастливи, напук на всичко останало….

Алкохол ли е бирата-или защо „Загорка“ губи клиенти?

Latrodectus — Fri, 29 Oct 2010 14:27:26 +0000

Разбира се, моята гледна точка едва ли съответства на реалния пазарен дял на компанията „Загорка“. Тъй като все пак съм участник в системата Производител-Доставчик-Клиент, прави ми впечатление отлива на крайни клиенти от бирата с конктретната марка „Загорка“. В заведението имаме витрини както на „Загорка“, така и на конкурентни марки бира. В началото, по силата на сключения договор, заредихме бири от всички марки предлагани от „Загорка“- „Ариана“, Хайнекен“, „Кайзер“ и естествено „Загорка“. Поради спецификата на заведението, основни клиенти са т.нар. „пиячи“ или мъже- любители на бирата и/или твърдия алкохол. Когато свърши всичката ни друга бира- изпиват „Ариана“-та. Когато и тя свърши-не пият бира…Останалите марки на „Загорка“ просто си стоят по рафтовете, а „Кайзер“ е единствената, която съм снемала за …ИЗТЕКЪЛ СРОК НА ГОДНОСТ! Ще разберете смайването ми, тъй като нямаме по-скъпа бира от 1,70лв., обикновено се изпива по каса две бира всяка вечер и изобщо това е почетното питие на заведението ни. :) Реших да се допитам до момчетата за причините да отбягват марката „Загорка“. Един от тях ме изгледа пренебрежително и ме контрира на мига: „Моме, предпочитам да изпия 200гр.вдка, от колкото две „Загорки“- и в двете има спирт, но от първото по-малко ще ме боли главата“. Обсъдих въпроса с дилъра на „Загорка“, споделих с него мнението на клиентите ми. Той ентусиазирано взе да ми обяснява, че „Загорка“ ферментирала при особен процес, но НЕ съдържа спирт. За съжаление обаче, аз също съм бираджийка и рискувайки на своя глава, реших да си съставя собствено мнение за бирата. Имаше един лаф, цитирам неточно: „Когато нещо прилича на патка, изглежда като патка и се движи като патка….значи е ПАТКА“. Та и тук така: „мрише, изглежда и има вкус на спирт, значи е спирт“! Пък който иска да се хаби да ми обяснява, как точно ферментирала бирата…“Ариана“е все още единствения стожер на продуктите на „Загорка“, поне до момента, в който не и посегнат и на нея. Защото една лястовичка пролет не прави. „Кайзер не успя да спечели обикновения клиент, но разбира се има своите фенове. „Хайнекен“ обичам, но пред нея предпочитам „Туборг“….Направи ми впечатление, че дилъра на „Загорка“ не пожела да чуе мнението ми, а просто ми наложи заучени брандове. Проблема е, че аз съм освен всичко друго и клиент, а както знаем, клиента дава парите. Не зная политиката на компанията, нито начина по който събира обратна връзка, но клиента, който изля двулитровата бутилка бира в мивката, тъй като я бил купил само заради шапката, все още стои пред очите ми….

Лекарствената мафия

Latrodectus — Mon, 27 Sep 2010 09:18:52 +0000

Дори малките деца са наясно, че в производството, продажбата и препродажбата на лекарства има почти толкова хляб, колкото в тази на наркотици…ако не и повече. Спекулата със здравето на хората е грозна, немислима и …напълно естествена. Всичко, което те прави зависим е лесно манипулируемо, скъпо, дефицитно и най-вече печелившо. Казват, че лекарствата за СПИН и рак са нещо като „перпетуум мобиле“- дори да ги измислят, никой няма да позволи свободната им продажба. Тъй като, това значи хиляди аптеки да фалират. Казват също, че умишлено заразяват ония нещастници в Африка със смъртоносни болести, от които после да ги лекуват, същевременно тествайки поредното си „ново“ /всъщност дежа вю/ лекарство. Помните ли аналгин-хинина? Лично мен са ме лекували с него стотици пъти- от ангина до лека настинка. И действаше! Защо забраниха „седалгин-нео“-то, което успешно бореше всяко главоболие? Пробваха да скрият и обикновения алергозан- но нещо май не им се получи. Изводът е прост- изчезват най-търсените, но и ЕВТИНИ лекарства. На тяхно място се пускат в продажба аналози- с по-висока в пъти цена. Нямаш избор и купуваш. Какво да кажат онкоболните, които разиграват като маймуни на каишка- с „проблемния внос“ на животоспасяващите им лекарства? Удобни са, само до като редовно плащат здравните си осигуровки, когато самите те опрат до т.нар. ни „здравеопазване“- нещата опират до живот ИЛИ смърт. Защо спряха българското производство на „Анти Д гама глобулин“, чиято цена беше около 50лв, а „чуждия“ заместител започва от 150-200лв? Болниците твърдят, че НЗОК не плаща поставянето на Анти Д, от НЗОК спорят, че го плащат. Истината е, че лекарите те разиграват като луд, да намериш тази важна САМО ЗА ТЕБ инжекция-твърдейки, че НЕ разполагат с нея. Сходен е случая с „Прегнил-5000“, масово прилагана за таймиране на овулация, с цена около 20лв. И тя разбира се изчезна, заменена от „Овитрел“ чиято цена е точно 4 пъти по-висока. Здравето ни е скъпо…ама наистина! Да не дава Господ да се разболееш или да зависиш от медикамент. Когато ножът опре кокала, нямаш избор и вадиш сумата, която ти искат. Без да искам си спомням думите на един „доктор“ в Шейново, който ми каза, че нямало да се облъчва за 50лв, или да му дам 100лв на ръка, или нямало да ми направи рентгеновата снимка. Много е лошо да се мислиш за богопомазан и, че на теб това не може да ти се случи. Може! И тогава и ти ще видиш другата страна на медала….

Инсул(т)ин

Latrodectus — Wed, 04 Aug 2010 09:02:57 +0000

Един ден, след дълго лутане и необясними симптоми, попадаш на (не)подходящия лекар в (не)подходящото време. Отдавна вече си свикнал с отегчените физиономии на „поликлинишките“ доктори, знаеш склонността им към претупване, пренебрегване, пренасочване ….Всъщност не очакваш нищо. Обаче точно Тя случайно спира погледа си върху резултат от изследванията и казва: „Искам да си направиш ГТТ“. Веднага ти става ясно, че нещо, което се нарича така не води до нищо хубаво, както и, че не се поема от Здравна каса. Ама нали то-Здравето не се купува и парите нямат значение…Правиш си теста. Глюкозното обременяване не е нито толкова страшно, нито особено скъпо. Още до като си сваляш резултатите от нета, една тройна цифра пали всички ти аларми. Вече знаеш, че нещо не е наред, но се надяваш да не е фатално сбъркано. До срещата с доктора остават ден или два. За това време, си си сложил всички възможни диагнози, които си открил в нета. От рак до отравяне- даже си убеден, че чувстваш симптомите все по-явно. Ето, прилоша ти…Ето кръвното си вдигнал..Ето кожата ти е станала по-суха…Косата ти пада-това го нямаше вчера! Толкова те е страх, че те е страх от страха…

Докторицата забива поглед в листа с резултатите, а ти ужасен чакаш екзекуцията. И-Н-С-У-Л-И-Н-О-В-А Р-Е-З-И-С-Т-Е-Н-Т-Н-О-С-Т. Умира ли се от това? Някога, но не сега. Признак е на диабет от 2-ри тип и означава, че нещо в теб все пак е сбъркано. Тъй като поредния пациент вече чука на вратата, нямат време да ти обяснят какво точно. Добре, че има интернет и един стар приятел от Варна, по в час от някои от докторите, които познаваш. Означава, че трябва чинно да си пиеш метформина, може да го комбинираш с алфа липоева киселина. Означава, че добрия стар панкреас е адски уморен от завишените нива на инсулин, които е принуден да бълва. Означава, че веществото отговорно за разпределянето на глюкозата/храната на мозъка/ в тялото /инсулина/ все още успява да се справи със задачата, но това няма да трае още дълго. Означава, че си трупнал повечко килца от необходимото и по тази причина мускулите ти предпочитат мазнината, от колкото глюкозата. Панкреаса ти се надява, че като отделя повече от антидиабетния хормон, мускулите ще излязат от летаргията си и ще обърнат отново внимание на глюкозата…Но ти трябва да му помогнеш. С подходяща нисковъглехидратна диета, с по-голямо физическо усилие от това, да седиш по цял ден пред компютъра. Защото един ден, добрия стар панкреас просто ще вдигне ръце от теб и ще спре да произвежда инсулин…И то само, ако имаш късмет. Ненапразно наричат глюкозата – храна за мозъка. Който от своя страна е най-главния орган в човешкото тяло. Ако той не работи-изчезваш…за 60 секунди.

Когато Боговете паднат

Latrodectus — Sun, 20 Jun 2010 11:59:43 +0000

Рядко съм се чувствала толкова объркана, уплашена и дезориентирана. Причината е, че един от най-близките ми хора, този, когото в сърцето си чувствам за свой баща, моя таен идол и пример за подражание получи масиран мозъчен кръвоизлив. Да, той се претоварваше физически и психически, да, той смяташе себе си за стоманена конструкция, да, той искаше да види и чуе всичко. Да помогне на онеправданите. Да стимулира силните и можещите. Да докаже, че дори в смешната ни държава, не всичко се случва по „другия” начин и в дъното на успеха, не винаги стоят мръсни пари. Познавам го цял живот и зная, че каквото е постигнал, е постигнал с труд. С много и денонощен. Управлението на бизнес и хора е много по-сложна задача, от това, което си мислят хората. Дори болен, винаги беше на работа. Не скатаваше заради нощни запои или главоболие, макар, че можеше да си го позволи. Когато видях как с глас плаче чистачката, трудно сподавяйки собствените си сълзи, разбрах, че дори и да няма собствен паметник и ореол, Той завинаги ще остане в сърцата на онези, които го познават. Но нека, не говоря в минало време. Защото е жив. Макар и в тежко състояние, по телефона ми звучеше доста неориентиран и странен. Но победи дори Смъртта. Този път. Да, той ми е Шеф. Но нещата са доста по-сложни. Защото го познавам от дете, него и децата му, с които съм отраснала. Той винаги беше пръв в болниците, които посещавах, но аз не мога да му върна сега. В Интензивното е. И, ако аз не вярвам в разни Богове…освен в този- земния такъв, сега всеки ден се моля…Защото, ако някой заслужава да живее-това е Той. Трудно е да повярваш, че и ти самия си застрашен от всички тези болести, които виждаш около себе си. Трудно е да знаеш, че не те пази никаква там небесна звезда и си точно толкова уязвим, колкото всички останали хора. Но когато Го сравня със собствения си напълно излишно наречен „баща”, се чудя за пореден път: „Защо, мамка му, нещастието първи винаги застига Добрите??!” Защо толкова отрепки живуркат ден за ден, а истински стойностните хора губят собствените си битки?

„Зная, че се разплаках по телефона, когато те чух, макар, че не исках да те тревожа. Но просто толкова те обичам и ми е толкова мъчно, че трудно сдържам емоциите си. Ти си в сърцата на тези, на които си помагал и около които си живял. Ние сме с теб и отново вярваме в теб. Че ще успееш да се пребориш. Макар, отново да ти възлагаме задачи, трудни за изпълнение, това е чиста и искрена обич! Вярваме в теб и те обичаме! Дръж се и се възстановявай бързо!”