Latro.eu - Помогни си сам

Новото на „новото строителство“

Latrodectus — Thu, 18 Feb 2010 08:11:35 +0000

Повечето от нас си спомнят, а и все още експлоатират останките от т.нар. „СВ строителство“. А именно чудните панелни блокове, чиито фуги сега запълваме с изолации, което още сляга след 20-30г. и пр….Кражбите на арматура и икономисването на бетон, посрещаме с леко снизходителна усмивка, грозотата на сивите панелни килии навяват носталгия. И накуп обаче, всички експерименти и закачки на Строителни войски, не могат да стъпят на малкия пръст, на днешното „ново“ строителство. Веднъж прекрачил прага на лелеяния апартамент, още несвикнали със светлината, очите се блъсват в груба замазка, мятана от очевидно пиян майстор. Друго не може да обясни хоризонталните и вертикални линии опасващи стените и предполагащи тонове гипсова шпакловка за изправяне. Контакт бетона от тавана! се заличава само с тонове бял латекс, от 5-те вътрешни врати се затварят не повече от две, тъй като касите са криви. И тогава, о УЖАС! е ред на ВиК и ел.инсталацията…Защо, питаш се, от контакта в стената стърчат най-малко 8 жици?! Защото от един контакт, са изведени поне още три….а разпределителните кутии са по 1,20лв…Какво прави този контакт на 3,5 м. от пода??! По какъв стандарт, кранчето за моноблока трябва да се монтира на 1,20м от него?! И защо стоиш като гръмнат, когато те съветват да не дупчиш, а да лепиш тоалетната чиния, никой не е сигурен, от къде точно минава канала за мръсната вода – времето на диагоналите е отдавна отминало. Накрая почти ти става смешно, че не са ти пробили дупка за аспиратора, че паркетаджията ви „маха главите“, за да изправи циментовата замазка…че повечето контакти не са занулени..Че целия скапан обект е бил строен само за акт 15 и акт 16. От проектант до изпълнител-целта е била само една- да вземат парите. Все тая живущите как ще се оправят после… Нататък е ясно, че широко прокламираната криза, от България никога не си е тръгвала. Че вечно ще си останем в нея, защото продължаваме да правим нещата така, че някой след нас да ги довършва!

Bulgarian CARman

Latrodectus — Mon, 25 Jan 2010 12:12:07 +0000

Щото не всички „карачи“ в България, могат да се нарекат- шофьори. И ако е вярно, че стопанинът и кучето си приличат, то пък аз съм на мнение, че това с пълна сила важи и за автомобила и задкормилното му устройство. И въобще не се наемам да деля шофьорите по полов признак, кой бил по-добър/лош, а просто да споделя, че колата в някои случаи определя и начина си на екплоатация. По мое мнение, българските шофьори, условно могат да бъдат разделени на следните групи:
1. „БЕЕМВИСТЪТ“- най-често притежателите на БМВ, но и Ауди, както и спортните модели на Мерцедес. Смятам, че стилът е сходен и ги слагам в една група. Беемвистът винаги трябва да е пръв на платното, изпреварва дори военна колона, шумът от двигателя трябва да бъде чут най-малко в две околни села. И макар 100 от 120-те коня на Е36-та отдавна да са мъртви, Беемвиста я кара като последен модел 5-ца. Същото важи за „Яйцето“ на Ауди, А4, А6, Б4 и пр. Спортните модели на Мерцедес просто не са създадени да дават път на пешаходци, линейки, майки с колички и прочие сволоч. Еднолентов или еднопосочен път са понятия, измислени единствено за посредствените притежатели на френски, японски и/или италиански каруци…Отварям скоба, че към тази група спадат и пернишките Голфисти, защото и те отдавна се ориентираха към IS-ки…
2. „ДЖИПАРЯТ“- G-класи, Тойоти, Ланд Ровъри,Мицубишита и прочие видове виокопроходими машини. В общия случай, старателно се опитват да оправдаят определението „всъдеход“ и за това минават през стълби, бордюри, паркове и градинки, а защо не, съвсем скоро да ги видите паркирани и пред входа на офис, на 6-я етаж или в МОЛ-а. Учудващо, някои от шофиращите подобен клас машини, са склонни понякога да дадат път, да спазят предимство и дори, да спрат на пешаходна пътека. Разбира се, ако денят и зодиака им позволяват. При среща с такъв автомобил, желателно му направете път, дори ако се налага, за целта да смачкате броня, или да скъсате носач в някой бордюр.
3. „МОТОРИСТЪТ“- истинските мотористи уважават машините си и ги експлоатират максимално, само на места с подходящи за целта условия. „Мотористът-гъзар“, често изобщо не е чувал за „А“-категория, понякога няма дори 18г, изпреварва задължително отдясно и е въпрос на чест, да се пъхне между две насрещни колони, с растояние помежду им, по-малко или равно на 20см. 50 кубикова „Априля“ или дори мотопед, но задължително се карат като Харлей Дейвидсън. Каските са отживелица, която спарва интелектуалния им запас, а предпазните кожени дрехи са превърнати в няколко бири за из път….
4. „ТУНИНГОВАНИЯТ“- ПЕЖО 205,Форд Сиера,Голф 2, Алфа, Фиат- всичко преди 2000г., за сметка на това- антикрила, раздути прагове и брони, лепенки на Remus и HELLA, два никелирани накрайника на ауспусите, лети джанти-кривени и изправяни до припадък и безкамерни гуми….разбира се. Познават се по звука на двигателя, от когото всеки момент очакваш да изхвърли бутало, по влизането с ръчна в кварталните улици /най-често пред училища и детски градини/, по облака бял пушек с мирис на масло и задължителното преминаване на червена светлина. Повечето забити в стълбове край пътя са именно такива коли, в краен случай-предизвикали верижна катастрофа.
5. „Жигулистът“- той е тръгнал…пък кога ше стигне, нема значение…Полумъртъв дядо е стиснал с две ръце геврека на почти връстницата си- соцвозило от средата на миналия век. Жигули, Лада, ЗАЗ, Москвич, задължително на газ-или с дупки по тях, да ти влезе крака до бедрото, или гаражни „експонати“ за чудо и приказ. Шофьора кара най-много с 40…по магистралите. В града спазва ограничението от 30км и на светофара тръгва…като намери първа. И ако включи…Заинатил се е и още плаща Гражданска от 200лв, за автомобил, струващ по-малко, само за да може летоска да прекара от 40-на километра, 10-на буркана. И да му святкате и да му свиркате..все тая. Нито ви чува, нито ви вижда…
Останалите са една средно статистическа извадка, която е безсмислено да се обособява в отделна група…щото Много сме, силни сме :) Не от всяко дърво-става свирка. Обратното също е вярно.

Криза ли? Тя е за мързеливците!

Latrodectus — Mon, 04 Jan 2010 11:45:01 +0000

Завърши силно токов техникум-с добър успех, в края на 20-ти век и веднага записа висше образование. Всички мислеха, че просто иска да скатае казармата…кой по дяволите, учи химия, като правото и икономиката са къде къде, по представителни!? „Учи мамо, да не работиш“, култовата фраза отдавна вече не важеше за българските студенти, камо ли за бъдещите висшисти. Повечето от тях свършваха на посредствени служби, с мижави заплати, унижавани от разни дървени философи с начално образование….Но той учеше. До като приятелите му затваряха кръчмите, обикаляше с потрошен бус и разнасяше хляб. Щото безплатното образование в държавата, си беше заминало заедно с безплатното здравеопазване и комунизма. Зает с безперспективната си специалност- „Хартия и целуоза“ и още по-безперспективната си служба- вече експерт в Завод за спирт, той не усети как се търкулнаха 5-те години. Завърши и копелето му с копеле, не си седна на задника, а записа второ висше. И него завърши…дори…Един ден, незнайно от къде, научи, че в голяма Банка търсят печатари. Подаде си документите и отиде на интервю. Обясниха му, че понятие като „свободно място“ при тях се отваря, само и единствено, когато тече процедура по пенсиониране, текучество на персонал, просто няма. И той зачака….Един ден, ползвайки първия от общо 5-те си дни отпуск лятото, точно вкусил солен морски въздух и слънце, му звъннаха. Викнаха го след няколко часа на 500 км за второ интервю. И той заряза всичко и хукна…Проверките до 16-то коляно, бяха задоволителни, нямаше нито един криминално проявен роднина. Отиде при Баш Шефа, койо важно запрелиства документите и снизходително благоволи да го назначи на длъжност: „Печатар“. „Щом смятате, че с двете си висши образования и повече от 10г опит в областта, ставам само за печатар…тогава няма какво повече да говорим“- усмихна се вежливо и се отправи към вратата. „Чакай бе момче!-изуми се Шефа- къде тръгна…как така?! Ти знаеш ли колко хора чакат за тази работа?!“ „Чакат, защото аз съм най-добрия и вие го знаете, за това ме избрахте…Лек ден ви желая“. Назначиха го Главен експерт и стана шеф на печатари, повечето от които, на възрастта на баща му. Заплатата не смееше, а и не можеше да каже…минаваше три цифрено число, без да броим премии, надбавки, добавки, платения отпуск на собствена база, Check dejeuner и т.н.т.н….Изработени и заслужени! Амбиция? Знам ли? Късмет? Надали…Успех? Със сигурност! Както и любимата му „банкерска фраза“: „Кризата е за мързеливците! Тя е в главите на тези, които не умеят или не искат да се борят за самите себе си!“

Facebook-или капанът на социалните мрежи

Latrodectus — Tue, 15 Dec 2009 13:31:41 +0000

Признавам, самата аз бях много скептична към създаването на профил във Facebook. Регистрирана съм в толкова много сайтове, форуми, чатове и пр, че ми се струваше излишно, да създам поредния неупотребяван никнейм със забравена парола. Но…го направих. Казват, че всички гениални неща са прости. Факт! Една съвсем проста система – „аз-на-тебе-ти-на-мене-ние-на-Гошо“, която работи съвършено, компенсира липсата на достатъчен брой РЕАЛНИ контакти и създава усещане за принадлежност в група…А Човекът е социално животно…То иска да е част от ..дял от..да не е сам, да усеща и други като себе си. И в идеалния случай, като Facebook например, ти го правиш БЕЗПЛАТНО. Ето още една ключова дума: получаваш без да даваш. Или поне не-пари. Странно или не, но някак усещаш присъствието на всички от френд листа си, съществува една особена „взаимна“ атмосфера. Оставяте си коментари по Стените, пращате си целувки, подаръци и прочие с хилядите приложения. Бе почти като истинско…Черешката на тортата са игрите на Zyngа, чийто ключов момент са „Изпрати подарък“ и „Добави съсед“. Бизнесът, все пак си е бизнес. Ако искаш да минеш нивото, трябва да снабдиш социалната мрежа с поне още ЕДИН потребител. Той, от своя страна-също. И трети, и пети….Социалната мрежа се разраства и развива почти като организъм-и колкото по-голям брой са потребителите и…толкова по-добре за създателите и. Гениално! Без непрекъснати приканвания за СМС-и, обещаващи различни услуги, без набиващи се в очите платени реклами…почти без пари. Просто! И печелившо…Някой там гений се е сетил, че човек трудно би се разделил с лични средства, но виж- с чуждите изпитва по-малко угризения. И структурата на взаимопомощ е перфектния начин да печелиш, без да губиш. Трудно е, след такова уникално явление като Facebook да измислиш конкурентен продукт. Остава да се примириш да си №2 или да сътвориш иновация, с която няма да се опиташ да убиеш гигантския организъм на социалната мрежа..а ще флиртуваш с малките частички, които го съставляват. :) Защото тъжно или не, все повече се застояваме пред РС-та и по малко навън. Общуваме по между си посредством клавиатури и заместваме истинските си емоции с емотикони. Търсим приятелства, любов и романтика в Мрежата. А тя от своя страна, търси нас…

Когато Хари срещна Сали

Latrodectus — Thu, 19 Nov 2009 09:07:20 +0000

Но не по въпроса за това, дали мъж и жена, могат да бъдат само приятели. Тъй като, този спор е стар като света и всеки има различно мнение за него. Прилича малко на онова клише- „Кое е първото, кокошката или яйцето?“ В случая имам предвид, когато 24 годишния Хари, срещне 23 годишната Сали и след уж неангажиращ секс, започва поредица от срещи и раздели. Той открива сладостта на редовното облекчение на напрежението, Тя- сигурността на постоянната връзка. Страстта и неопитността са водещи в отношенията им, цветовете са само бяло и черно. Възстават срещу родителското несъгласие да живеят заедно, бунтуват се, срещу намесите уж „за тяхно добро“. В крайна сметка се женят в тази крехка възраст, подмамени от убеждението, че техните родители, на техните години, вече и деца са имали и, че щом те са се оправяли, значи няма нищо трудно. Първата година е цветя и рози, любов, романтика и хоп, появява се малко вързопче, което трябва да се храни през 3 часа, памперсите му са на цени, гълтащи средна работна заплата, невинните на пръв поглед буйки-колкото маратонките на двама възрастни. Държавата им подхвърля мизерни средства, с които се предполага, че трябва да се отгледа дете. С тези пари, това би могло да стане само в случай, че бебето мине на вода и хляб, а мама започне да се учи, как се сгъват пелени. Любовта вече леко е отстъпила назад, въпреки, че малкото човече все още играе невинната си роля на спойка. След още малко време, Мама вече започва да нервничи, чудейки се как от глава лук и два моркова да направи вечеря, а Тате-преплита крака връщайки се от една работа и отивайки на друга. Един ден, той открива, че бутилка ракия успешно приспива и най-изтощеното тяло. Започва редовно да употребява сънотворното, не изпитвайки вина, тъй като отговорността за цялото семейство, той вижда само в себе си. Сали се изнервя от липсата на внимание, чувствайки в себе си първите наченки на обвинението и негодуванието. Тя смята, че без 6-те и ръце, това семейство би загинало на мига. Пиянските запои на доскорошния любим, ниската му заплата и занемарен външен вид, я карат да се чувства самотна и нещастна. Сексът, който до скоро ги е сдобрявал, отдавна вече е мираж. На проклетото бебе му никнат зъби и не спира да плаче, умишлено тормозейки я още повече. Един ден, замаян от алкохолни изпарения, Хари удря Сали и започва началото на края. Дали тя ще вземе бебето и ще отиде при майка си, или ще продължи да търпи, всъщност няма особено значение. Нито един от тях, вече никога няма да е същия, няма да има мечтите и желанията на младостта си. Животът вече ще ги е хванал, усукал, смачкал и изплюл. Дали ще оцелеят, зависи само от силата на характерите им. Заедно или поотделно, зависи от волята и нагласата им. Ако това, което не ни убива, ни прави по-силни- то значи ли, че първо трябва да стигнем дъното, за да изплуваме нагоре? Или означава, че тези, родени със сребърна лъжичка в устата, са слаби и нещастни? Дали мизерията, в която живеем срина семейството като институция…и кое го руши по-бързо – бедността, младостта или собствената ни слабост?

Не е лесно да си…кмет

Latrodectus — Fri, 06 Nov 2009 13:51:36 +0000

Особенно на град като София. Огромен, почти милион и половина /постоянни жители/ град, задъхан от задръствания и мръсотия. Макар и традиционно „син“, е трудно предвидим. Перманентно недоволен, българина хванат в столичния капан, сякаш озверява още повече. Не може да разбере, как мост над Бакърена фабрика, може да се ремонтира за 11,5 месеца като в някоя съседка, за това време ще вдигнат километричен аутобан. Нито схваща, защо ремонтите на пътищата се започват точно по времето на най-интензивен трафик, а не когато повечето хора са в летен отпуск. Не проумява, защо някой кърпи улици в студа, след като същия тоя асфалт се пука след първия сняг и парите са хвърлени на вятъра. Никак не вярва, че снегорините просто се изненадват от всеки първи снеговалеж, въпреки метеорологичната прогноза за такъв, от преди най-малко месец. Софиянецът се чуди къде отиват парите му за винетки, данъци на МПС и билети за градски транспорт, при положение, че отива за час и половина до работното си място…не до Пловдив! Недоверчивото животно, мръщи очи пред недостига на места в детски градини, при отрицателен прираст…Подивява, когато контрольорите в градския транспорт го глобяват, а циганските ята си пътуват необеспокоявани. Хич не му пука кой точно консеционер пак лапа парите на държавата, оставяйки кофите за боклук да преливат…Не е способен на милосърдие, когато глутница помияри, пресрещат децата му по уж детските площадки. Ако някой би пуснал детето си на място, бъкащо от животински изпражнения и боклуци. Дали Йорданка Фандъкова или някой друг от кандидатите за поста, съзнават срещу какво точно се изправят? И макар, че лично аз и симпатизирам, няма ли да са прекалено крехки женските ръмене, за да играят ролята на феникс и да направят от София, наистина европейска столица? Защото, най-лесно е да обещаеш…трудно се изпълнява.

Страхът от промяна

Latrodectus — Thu, 22 Oct 2009 10:53:11 +0000

Човекът е странна птица. Винаги търси начин да покачва нивото на адреналина си, впускайки се в рисковани начинания, а в същото време, не може да прекрати отдавна изчерпана връзка. Страхът от промяна на навиците, от смяна на добре познати порядки, ваденето от обичайното и познато състояние, плаши до степен пълно блокиране. Защо? Кое точно намялава съпротивителните ни сили към навика или успокоителната му монотонност ни харесва? Защо, когато всичко около нас крещи, че е време да вървим напред, ние упорито и впили поглед в земята, продължаваме да тъпчем на едно място? Една от причините, вероятно е страхът от емоционално нараняване. Друга- мисълта, че няма да се справим на това, новото ниво. Несигурността, дали сме достатъчно силни, да преодолеем собствените си страхове и задръжки. Дори, ако сме напълно сигурни, че Новото в случая значи „по-добро“, отново изпитваме влудяващи психиката колебания и съпротива на вътрешното Аз. Някои живеят ден за ден. Други непрекъснато правят планове и то, за най-дребни неща. Едните- са страхливци, че няма да се получи това, което са планирали, а другите- от това, че могат да бъдат извадени от обичайното им и така успокояващо русло. Дали ще смениш работата си, партньора си или ще направиш някаква друга кардинална промяна в живота си, елементът „страх“ ще съпътства вземането на решение. Понякога, той може да бъде преодолян, ако се сподели с човек, преживял същото. Друг път, ако нещата бъдат дисекцирани от всичките им страни и се изброят положителните и негативни качества на дадена постъпка. При всички случаи, хората сме страхливци…за жалост, понякога прекалени. С години тъпчем на едно и също място, страхувайки се да се борим за по-доброто си съществуване. Животът си минава и понякога късно се осъзнава…че ако не умееш да рискуваш, няма начин да спечелиш.

Сайтовете за запознанства

Latrodectus — Wed, 07 Oct 2009 13:09:36 +0000

Безспорно това, което се продава най-добре, особено в Интернет е секса. Най-използваната ключова дума в търсачките е „секс“, „sex“ или „seks“. И макар да е почти въпрос на чест, да имаш профил в Facebook или Twitter, нищо не пречи да направиш такъв и в няколко сайта за запознанства. Дори и да не търсиш нищо и да си обвързан. Ако си жена, почти веднага след регистрацията ще получиш поне няколко предложения за неангажиращ секс. Ако си мъж, отново е възможно…но от собствения ти пол. И неизменните за такива сайтове ъндърграунд предложения- от проститутки до „финансово подпомагане“. Някои от тези места са напълно безплатни, други предлагат платени-“ВИП“ услуги. Общото между тях е печалбата от реклами и шанса, след като дълго време си общувал с някого, той да се окаже съвсем друг. Защото относителната анонимност, която предлага нета, може да превърне и най-грозното пате в Анджелина Джоли или Брад Пит. Ако по една случайност си регистриран единствено за да намериш половинка, след 5-6 „краш теста“ (Мария от Пазарджик, всъщност се оказва Гошо от Павликени) или се обеззверяваш и примиряваш, или упорито продължаваш напред. Остава само, да не се връзваш на номера като „Много искам да се видим, ама нямам пари за билет, би ли ми изпратил..“ , защото риска да олекнеш финансово за тоя що клати гората, е доста голям. Остава и да се надяваш, че детето ти, което от чисто любопитство сигурно също има профил, няма да попадне на някой от истинските изроди, които се срещат по тези места. И единствено своевременната ти намеса, с разговори по темата и контрол над ситуацията ти, би предотвратила най-лошото. Самотни хора по таз земя, дал Господ за съжаление. Шансът ти да срещнеш своята половинка в сайт за запознанства не е малък, всъщност почти колкото и в реала. Интернет е просто още едно средство за комуникация и зад машините има истински хора, с чувства, раними…самотни, понякога нещастни. Не си длъжен да обгрижваш всяка сиротна душа, но нищо не те оправдава, ако се държиш с хората по начин, по който не би искал с теб да се държат. Всеки има своето достойнство и място под слънцето! Искренноста и непринудеността в разумни граници (не е нужно да си споделяш всичко с непознати!), в общи линии са ценени добротетели и този от другия край на кабела, навярно ще ви оцени. Не бива да имаме твърде високи и нереални очаквания, да знаем какво искаме, без да се изхвърляме в претенциите си, а и самооценката ни да е реална…В крайна сметка, за да се получи нещо истинско, винаги трябва да има и контакт на живо…Твърде наивно е да се смята, че интернет любовта може да продължи дълго. Може да се срещне в Нета, но трябва да се поддържа навън!

Абе каква е тая „зелена енергия“?!

Latrodectus — Tue, 29 Sep 2009 06:57:21 +0000

ДКЕВР уж обявиха по-ниски цени на дневната електроенергия (за сметка на нощната) и в същото време ни натресе 0,212ст без ДДС за всеки киловатчас, прилежно отбелязани като „зелена енергия“. Това било, разбираш ли, подпомагане от страна на целокупния български народ, за построяването и поддръжката на т.нар. „възобновяеми енергийни източници“. Демек ония смахнатите перки край Калиакра, разни слънчеви и вятърни централи (чудно, къде ли се намират) и подобни „еко“ съоръжения. По прости сметки и без да си математик, колкото повече потребяваш, толкова повече ще поощряваш. И нещо това намаление на цените ми убягва, след като натрисат ново перо. Типично по български, някакви умни глави се събират и след дълго размишление преливат от пусто в празно. Електроенергията от подобни източници, се била изкупувала на цени от 4 до 18!! пъти по-високо, от тази на АЕЦ „Козлодуй“. Демек добрата стара и нелицеприятна атомна централа, си остава най-евтиния и убедена съм, най-сигурен вариант за ток. Обаче тя милата, нанасяла твърде много „еко вреди“ и там се раждат хора и животни с по три глави….Аз лично видях перките на Цонко и честно казано, ми направи впечатление, че се въртят по-малко от 1/5 от тях. Дали е достатъчно силен въздушния поток, за да завърти мощните генератори, какво количество електроенергия произвеждат, успяват ли поне да се изплатят тези инсталации…така и не стана ясно. Единственото, за което се говори е, че тези „еко“ системи, избиват птици като….пилци. Твърдо съм „ЗА“ , по принцип и двойно на тези 2 стотинки бих плащала, ако се намали вредата, която човека нанася на природата. Всички „еко“ продукти излизат скъпо, това животни отглеждани в екологично чисти райони, енергия от възобновяеми източници, вода от ядрото на Земята и т.н. Обаче просто оставам скептична за конкурентноспособността на подобни енергийни източници, най-вече в нашата мила Родина. Защото, струва ми се, не сме дорасли за това. Нещо отново ми изглежда недовършено, недомислено и…отново плащаме само ние-крайните потребители. Единствените по-неразбираеми сметки си остават тия на „Топлофикация“, там вече някой просто си пише каквото му падне, но на народа отдавна му писна. Ще продължим да купуваме като бесни климатици, които се захранват със „зелена енергия“ и ще наливаме пари в ЧЕЗ,ЕВН и Е.ОН, до като някой ден и това не ни писне и не се върнем към печките на дърва.

Социопатът- какво е това животно?

Latrodectus — Thu, 24 Sep 2009 06:33:33 +0000

В 21-ви век, когато високите технологии устремно са нахлули в ежедневието ни и прекарваме все повече време в Матрицата, срещайки се с различни и понякога странни хора, е хубаво да знаем и за онази група,които могат да бъдат истински опасни. Не всеки може да разграничи виртуалното от реалното, често пъти, хората се срещат помежду си, след запознаване в Нет-а и понякога…само понякога, може да възникне проблем. Социопатът е форма на психопатология, чиито най-ярки изразни форми са- невъзможността за преживяване на чувства и емоции. Той не умее да се разграничи от Аз-а си в Нета, той е такъв онлайн, какъвто и на живо. Разпознава се относително лесно и в двете му форми- Активен и Пасивен/латентен/ социопат. Тъй като втория е относително безопасен, ще се спра на първия тип. Сектите са създадени именно под лидерството на социопат, ролята на Абсолютния Вожд е много характерен признак за поведение на този индивид. Обичайно добри манипулатори, социопатите създават групи около себе си,предимно от жени и деца /заради по-лесната си контролируемост/, над които започват да проповядват учението си…с което според самите тях, допринасят за по-доброто им съществуване. Социопатът не умее да се адаптира към човешкия социум, чрез предизвикването си на непрекъснати конфликти той противостои на всяко мнение, различно от своето. Не изпитва никаква вина за поведението си, което често пъти преминава в девиатно- насилие над деца и жени, мошеничество/измами или хулигански /бунтарски прояви, формално-рядко наказуемо от закона, но отричано от обществото. Често пъти, социопатът е екстравагантен, по него могат да се забележат всякакви форми на татуси, пиърсинги…употребява наркотици, чиято цел е да бъде забелязан, дори когато се приема с отрицателна нагласа от заобикалящите го хора. Страничното мнение е абсолютно невалидно за социопата, истината излиза само и единствено от неговата уста, той се счита за абсолютен авторитет в почти/или всички области. С готовност споделя вижданията си с всички, но всеки опит за критика го хвърля в дълбок гняв и дори яростни прояви. Надянал маската на благоприличието, особено в присъствието на хора, които го очакват от него, по изказа или темите на разговор, социопатът трудно може да бъде характеризиран като такъв. Той не признава чуждите права и рядко застава зад постъпките си, склонен е да прехвърля вината за собствените си действия върху заобикалящите го, или дори трети-невинни участници. Често пъти, това може да стане посредством донос, клевета или създаване на интрига. Лидерската му позиция обикновено се задържа такава сред хора, лесно манипулируеми, слаби или беззащитни..но в частност той атакува само тези, които счита по-силни от себе си. Страхът от тях се изразява именно в създаването на непрекъснати конфликти, остри спорове пораждащи дори изригване в най- вулгарен и неприличен стил, независимо от мястото и обстановката. Склонни са към обсебване , наблюдава се маниер на „циклене”. „ Захапвайки” определено от самите тях за важно място/думи/събитие, социопатът е склонен да се връща към тях с дни, месеци и дори години.Често пъти,агресивни в онлайн общуването, навън социопатите могат са меки и лукави, да бъдат приятни събеседници и то именно към тези, които иначе яростно атакуват. Особено избухване или срив при социопата, настъпва в момента, в който авторитета му е подложен на съмнение, направи се дори опит за проверка на твърденията му или недай си Боже…оспорването му. Всяко „клинчене” от групата, се наказва с публично, остро критикуване и осъждане на „виновния”, създава се впечатление, че е извършена най-долна ерес. „Вождът-социопат” може и да осъзнае поведението си сам, но за него само то е правилно и единствено то, води до верни решения и добро съществуване. От свитата му се очаква безапелационна защита, публично преклонение/обожествяване и реакция, според тертипа на „учението”- положителна, когато се отнася до Лидера и всичко произлизащо от него и отрицателна-към тези, които не го приемат. Според Фройд и Адлер, сексуално, социопатите са перверзници, именно поради невъзможността да изпитват емоции. Сексът при тях, води до по-скоро физическо, от колкото удоволствено преживяване, често срещана форма на сексуално общуване е садо/мазохизмът. Не са със строго диференцирана сексуалност, могат да бъдат и бисексуални или хомосексуални. Най-честите сексуални агресори, са именно от представители на социопатите. Често пъти, имат проблем с ерекцията/еякулацията –свръхеректиране или невъзможност за същото. Пълното подчинение на партньора, е един от начините, да се задоволи в леглото. Социопатологията е вид психопатология, т.е. това е болестно състояние, този индивид не може и не иска да бъде друг. Не е възможно, да бъде излекувана само чрез взаимодействие с околните, нужна е лекарска/психиатърска намеса. Скрит зад маската на благоприличието, социопатът трудно може да бъде различен като такъв, така че…пазете се сами и внимавайте с какви хора контактувате……