От Варна до Калиакра
Тази година изкарах летният отпуск на Северното Черноморие. Първоначално бяхме 4 дни във Варна, градът обявен за „най-добър за живеене“ в България. Прекрасната му Морска градина и Катедралата, са наистина забележителни, в общи линии Варна наистина си е Морска столица- включително с високите си цени и безумния трафик, който би затруднил и софиянци като нас. Тяхното „дясностоящ“ си е понятно само на варненци, всъщност по-валидно е правилото- Който мине пръв..Иначе варненци са гостоприемни и лъчезарни- и мъжете и жените са ако не красавци, то поне наистина симпатични хора. Имах чувството, че всички говорят и на румънски и руски, освен българския…Тимаджиите са пооправили плажовете и срещу петарка на чадър, можете да газите из относително чистото море и малкото фасове из пясъка. Видяхме много гларуси със счупени криле…причината така и не ни стана ясна, но са доста тъжна гледка…
Курортът „Свети Константин и Елена“, бившата „Дружба“, вероятно бих посетила отново, само ако ми предложат младоженския апартамент в „Гранд Хотел Варна“…Какви са тия бизнесмени, които отварят заведения и закусвални в 10 часа сутрин и затварят в 00,00ч вечер, така и не успяхме да проумеем. На почивка, хората излизат по това време, намерихме едно единствено заведение, в което кухнята и бара да работят след 23,00ч. Искат по 3,00лв за бутилка Кока Кола от 250мл, а няма кой да ти вземе парите! Явно разчитат само на системата all inclusive, при която чужденците /95% румънци и руснаци/ така или иначе не излизат от хотелите, а останалите-кучета ни яли. От 4 звездните им хотели, като „Азалия“ например – на първа линия на плажа, канализацията ОЧЕВАДНО се излива директно в морето, иначе няма как да си обясня тоалетните сапунчета и разни други..хъм…такива работи, които свободно плуваха във водите. Не съм гнуслива особено, но направо ме втресе..Егати курорта, егати морето! Егати хотелите, егати туризма! То за това и все повече българи предпочитат чуждите курорти.
Разходихме се още по на север и стигнахме прекрасната Калиакра. Просто те зашеметява това място, оставя те без дъх, толкова е красива и невероятна. От високите скали ти се приисква да полетиш, чистата вода те мами в прегръдките си, кормораните те оставят благоговеещ пред природната сила и жажда за оцеляване. Няма как веднъж да си отишъл на Калиакра и да не пожелаеш да се върнеш.
Посетихме разбира се и Ботаническата градина в Балчик, както и Двореца на кралица Мария. Цветята и висящите градини си заслужават всяка стотинка от 10-те лева вход, личи си, че е поддържано и гледано с любов. Явно споровете между Софийския Университет и община Балчик не са успели да нанесат сериозни щети на градината.
В крайна сметка, за пореден път се убедих, колко е красива нашата мила Родина и колко ние не можем да я стопанисваме…Туризмът, от който по света се печелят милиони, при нас е просто от ден до пладне. Дори на красивото ни Северно Черноморие.

