юли 31, 2009 Публикувано от Latrodectus на юли 31, 2009 в Размисли | 0 коментара

Реквием за един помияр

Ти стоиш, вперил в мен поглед и кафевите ти гуреливи очи, издават смес от страх…и скрита надежда. Следиш нервно ръката ми, която бърка в джоба, не знаеш какво да очакваш- камък или парче хляб. Опашката ти помръдва несигурно, гладът ти е по-силен от страха, че ще бъдеш замерен. А и ребрата толкова те болят, от хилядите шутове, които си отнесъл…че май вече ти е все тая. Ушите клепват назад към главата, издаващи покорност и малко радост…че съм те забелязала. Пълен си с бълхи и си толкова мърляв…някъде виждам петна от нелекувана краста. Носът ти е лъскав и поне не виждам симптоми на гана или бяс…Ти си помияр. Кръстоваш улици, прескачайки сгазените трупове на твоите събратя, избягваш удари, викове на погнуса и се водиш единствено от свирещия си стомах. Кога си ял за последно, не помниш…а трябва, защото идва кучия студ. Когато снегът полепнал по козината се заледява и го усещаш дълбоко в костите си. Защото ти си бездомник, който никога не е усещал уюта на затоплената къща и дори, не знаеш какво е това. Когато камък разбива главата ти…хвърлен от човек, който е пуснал на улицата кучето си, за което не може да се грижи. Майка ти е разказвала легенди, за някакви далечни страни, в които такива като теб, се прибират, кастрират и осиновяват. Но ти си минавал покрай приютите и си виждал мъртвите си одрани събратя, метнати в камион и заминаващи в неизвестна посока. Майка ти отдавна не се грижи за теб, тъй като вече има 3-то за годината кучило. Тя няма вина за това, че е водена от инстинктите си. И ти не искаш да се събираш в глутници и да нападаш, но от глад се озверява! И ти не искаш да чишкаш в градинките, където играят деца…всред купчина найлонови торби и хартии по земята…но го правиш, защото си животно.  Чувал си,  за  мерките, които всеки новоизлюпен кмет, взема за борбата с уличните кучета..и знаеш, че и това минава. Ден за ден, ставаш все по-мършав и отчаян, до като един ден, Смъртта милостиво не сложи край на мъките ти и просто…не се събудиш във вледеняващата утрин. Ти беше най-добрият приятел на човека….Но той, явно го е забравил…..