Човешко е, да се греши!
И още по-човешко е, да се прощава. Понякога волно или неволно нараняваме близките си хора, но нека този, който е съвършен, хвърли първия камък! Осъзнаването на вината е едно от наказанията на прегрешилия, чувството, че си сбъркал, че искаш да върнеш времето назад, пълнят душата ти с горчилка и съжаление. Всеки може да подведе и да бъде подведен….Да залитне и да стъпи встрани. В желанието си да се доказваме, можем да извършим куп глупости, за които в настоящия момент не си даваме сметка. В последствие, когато ни изправят на стената на позора, можем само да се надяваме на справедливост. Защото кое има по-голяма тежест-това, какъв човек си по принцип или грешката, която си направил? Малкото камъче може да обърне колата, но само ако тя не е била стабилна, здрава и добре управлявана. Болката от самотата от отсрещното презрение, са способни да извадят от равновесие и най-силната личност. Всеки сам носи отговорност за действията си, но силата на приятелството не е ли тъкмо в това, че е всеопрощаващо? Собствената ни болка може да замъгли трезвата преценка и да създаде отрицателно отношение към сгрешилия, чувства, които трудно се контролират и с интензивността си, изместват всичко останало. Когато афекта намалее, можем да погледнем нещата и от друг ъгъл…Ако ние бяхме на негово място, как бихме се чувствали? Наистина ли грешката е толкова фатална? Колко са силни чувствата ни, ако не могат да преодоляват малките капани на живота? Сигурни ли сме, че това на нас, не може да се случи и не бихме направили същото в дадена ситуация? Импулсивната първоначална реакция е естествен, макар и често неправилен процес..Дори в съда, виновния има право на адвокат и защита. Да бъде изслушан и тогава осъден…Защото сме хора, а хората грешим!
Loading ...
