яну 26, 2009 Публикувано от Latrodectus на яну 26, 2009 в Размисли | 0 коментара

Сбогом малки приятелю

Ако оня ден знаех, че те виждам за последен път..може би щях да ти кажа нещо. Незнам какво….Какво се казва на 8 годишно дете? Щях да ти кажа, че Алекс е много хубаво куче и ти си страхотен мъж, щом удържаш каракачанка…Щях да ти кажа, че слънцето се отразява в очите на децата и, че невинните им души са всичко това, заради което човек си заслужава да живее…Щях да ти кажа, че всички деца трябва да си отиват след родителите си…Така е справедливо…Щях да ти разкажа за всички онези неща, които ти никога няма да видиш…за неизживяната ти любов, за радостта от успеха, за хилядите места, на които не си бил…за нещата, които не си видял и разбрал…Щях да ти кажа, че мъката в душата на майка ти ще бъде непреходна като вечността….Че понякога търсим справедливост там, където я няма…Нелепите случайности отнемат близките ни хора и ни оставят зашеметени и без дъх…Болката е толкова силна, че обезсмисля всичко останало….Казват, че Господ прибира добрите първо при себе си, но това е клише, ти още си толкова малък, за да бъдеш добър или лош…Дано невинната ти детска душа намери покой…там в детския рай. Почивай в мир.

Fast Tube by Casper