Online status | Latro.eu

яну 25, 2009 Публикувано от Latrodectus на яну 25, 2009 в PC и Интернет | 1 коментар

User status is: ONLINE

Много пъти съм се сблъсквала с постове във форуми и чатове: „Осъзнай се бе, излез в реала..“, „Абе вие живеете виртуално“ и прочие. Без да коментирам поводите, по които са казвани тези реплики, признавам, често съм се замисляла върху причините за възникването им. Причина №1: Престоя в нета. При някои той е, и минава дори, 12 часа в денонощието. При други по-малко. При трети изобщо не е повод за замисляне…Но! Според мен, всеки човек има за себе си причина да е онлайн в мрежата и никой, абсолютно никой, няма право да му държи сметка за това. Самота. Нещастна любов. Неспособност за общуване. Страхове и/или фобии…Неспособност за реализация..Да, правилно познахте, повечето причини, според мен са негативни. Но друг е въпросът, че спокойно може да се намерят приятели или дори любов в нета и нещата да се обърнат. Мрежата става място за забавление и отърсване от сивотата на ежедневието. Защото, отсреща не стои бинарен код 1-0. Отсреща има човек. Със своите грижи, проблеми, страхове и надежди. Той се радва, сърди, усмихва, плаче..и влюбва дори. Форумите например, събират хора, които често имат близки разбирания и интереси и общуването помежду им е приятно и забавно. Постепенно, човек се привързва към някои от тях, други не харесва, трети направо намразва..а понякога и се влюбва. До тук добре. Това е нормална човешка реакция в по-различна среда. Ако си създадеш виртуален, но паралелен свят, то всичко изглежда ок. Ти все още излизаш да пиеш бири навън с приятели, все още ходиш на истинско море и все още държиш поне да видиш човека, преди да го обикнеш. Наистина е лесно да се влюбиш в идеализиран образ например, но ако го няма езика на тялото, какво би могъл да разбереш за човека отсреща?Да търсиш информация, да теглиш филми и музика…всичко това е ок. Ако обаче виртуалният свят напълно измести реалността и започнеш да живееш заради одобрението, обичта, преклонението, завистта и тн на други потребители…то нещата не изглеждат наред. Себеутвърждаването стои твърде високо в йерархията на Маслоу..твърде близо до първичните потребности.. С други думи, нереално е да се очаква обратна връзка, която да помогне на личността в реалния живот. Това е прийом на комплексарите или тези, които навън не намират нужното одобрение от хората, обикновено са аутсайдери и самотни личности. Паралелен свят при тях няма, има само един: Виртуала. Разпознават се по дръзките аватари /поне тук, могат да са красиви/, по провокативния стил на писане /кога, ако не сега могат да бъдат интересни/, по твърде детайлното описание на личния си живот /инстинктивно, човек се стреми да е по-прикрит сред хора, които не познава добре/, по лъжите и „раздуването“ на фактите. Спирането на нета за такъв човек е съизмеримо с личностна катастрофа. Оцеляването зависи от „Your computer has been connected to…“Всичко това води до негативни спрямо социалната среда последствия. Изолацията на индивида от доскорошните му приятели /ако е имал такива/, разпадане на реално съществуващи връзки /кой би търпял жена или мъж, закачен нонстоп към Мрежата/, спад в работната му ефективност и др. Склонността на човек да прекалява е едно, но да живее зависим е доста сложен и тежък проблем. Всеки сам, може да оцени своята пристрастеност към нета и да намери начин да разбере, дали тя му пречи в живота..И да потърси помощ, ако се налага. Наложително е, всички ние поне понякога да сме OFFLINE.