Страхът от промяна
Човекът е странна птица. Винаги търси начин да покачва нивото на адреналина си, впускайки се в рисковани начинания, а в същото време, не може да прекрати отдавна изчерпана връзка. Страхът от промяна на навиците, от смяна на добре познати порядки, ваденето от обичайното и познато състояние, плаши до степен пълно блокиране. Защо? Кое точно намялава съпротивителните ни сили към навика или успокоителната му монотонност ни харесва? Защо, когато всичко около нас крещи, че е време да вървим напред, ние упорито и впили поглед в земята, продължаваме да тъпчем на едно място? Една от причините, вероятно е страхът от емоционално нараняване. Друга- мисълта, че няма да се справим на това, новото ниво. Несигурността, дали сме достатъчно силни, да преодолеем собствените си страхове и задръжки. Дори, ако сме напълно сигурни, че Новото в случая значи „по-добро“, отново изпитваме влудяващи психиката колебания и съпротива на вътрешното Аз. Някои живеят ден за ден. Други непрекъснато правят планове и то, за най-дребни неща. Едните- са страхливци, че няма да се получи това, което са планирали, а другите- от това, че могат да бъдат извадени от обичайното им и така успокояващо русло. Дали ще смениш работата си, партньора си или ще направиш някаква друга кардинална промяна в живота си, елементът „страх“ ще съпътства вземането на решение. Понякога, той може да бъде преодолян, ако се сподели с човек, преживял същото. Друг път, ако нещата бъдат дисекцирани от всичките им страни и се изброят положителните и негативни качества на дадена постъпка. При всички случаи, хората сме страхливци…за жалост, понякога прекалени. С години тъпчем на едно и също място, страхувайки се да се борим за по-доброто си съществуване. Животът си минава и понякога късно се осъзнава…че ако не умееш да рискуваш, няма начин да спечелиш.
Loading ...
