юли 22, 2009 Публикувано от Latrodectus на юли 22, 2009 в ПСИ фактор | 0 коментара

Семейният модел

Казват, че възпитанието се формира до 7 годишна възраст и с това, до някъде съм съгласна. Ако оставим на страна всички генетични особености, моделът на родителя е онзи, който ни формира като личности за в бъдеще. Семейната среда е изключително важен фактор за понататъшното ни самоопределяне като човеци, за поведението ни в обществото и за бъдещите ни връзки с партньори. Пълни глупости са предположенията, че децата на разведените родители също се развеждат! Това е точно толкова вероятно, колкото и при децата от „нормални“ семейства. Кой модел е по-правилен-този на родители, които са се разделили, но въпреки всичко продължават да полагат грижи за децата си, или този двама, които в най-добрия случай се разминават като непознати, а в най-лошия се стига и до физическо насилие? Не можем да съдим и обвиняваме хора, че не могат да живеят заедно. Семейството е това, което кара хората да се прибират вечер в къщи, най-близките хора на един човек. И моделът му е много важен за развитието на поколението в него. Образът на бащата -  всяка дъщеря неизменно ще го търси в мъжете, които среща. до края на живота си. Било то, за да намери сходен на любящия родител модел, било то, за да го избегне напълно. Защото Бащата е първия мъж, който тя вижда в живота си и неговото поведение оставя трайни следи при формирането на нейното собствено. Майката е способна да превърне сина си от мухльо до независим и пълноценен мъж и то, следвайки модела, по който самата тя е била възпитавана. Възможността да се изградят бъдещи пълноценни връзки, зависи от тези, на които сме били свидетели като деца. Или на много, много борба, за да не се повтори грешния модел. Никак не е лесно да отгледаш дете…Да му предадеш ценностите, които смяташ за важни. Да го научиш на нещата, които да го предпазват и да му помагат. Да го възпиташ в идеалите, в които вярваш. Да оставиш част от себе си в него/нея. Отговорността да си родител, започва от първия ден и завършва с края на живота. Важното е да се отнасяме към детето с цялата любов и грижа, на която сме способни, за да може някога и то, да се държи така със своите деца.