Говоренето е сребро, а мълчанието злато
Език мой, враг мой…Раната минава, но лошата дума, не се забравя. На пръв поглед клишета, колко са верни обаче те..Има ли нещо, което да се преживява по-силно, от тежка дума на човек, когото харесваш и обичаш? Чуваш или усещаш думите му, сякаш са стотици остри кинжали, които безмилостно разкъсват сърцето ти. Мълчиш…не знаеш какво да отговориш. Търсиш в погледа му онова, което си намирал преди и заради, което си го обичал. Съзнателно или не, понякога лошо нараняваме хората около себе си. Импулсен и внезапен, пороят от думи се излива и смачква нищо неподозиращия противник. Който до вчера ни е бил приятел….Груб, вулгарен, неприличен или просто рязък и критикуващ- този порой може да остави следи в душата на отсрещния човек. И с това приятелство, често пъти е свършено. Защото наистина езикът е най-големия ни враг…срещу приятелите. Старите хора казват, в момент на гняв, да се брои до 10 и метода очевидно е верен! Защото първоначалната агресия и афект постепенно отшумяват и виждаш, че не си искал да кажеш точно това. Но ако все пак се изпуснеш, редно е да се извиниш. Кротко, сдържано и само веднъж. За да не стане второ нахалство. В зависимост от степентта на обида, възможно е с времето тя да изтлее и да ти простят. Друг път за съжаление, това е края. Езикът може да те издигне и срути за части от секундата, непремислените и неправдиви обвинения – да се обърнат срещу теб, иронията и критиката да покажат твоите лоши страни. Редно е, когато си засегнат и очакваш конфронтация от човека отсреща, да се опиташ да премълчиш, това, което имаш да казваш. В спора се ражда истината, но могат да загинат приятелства. А и в крайна сметка, кое е толкова важно, та не може да почака до като емоциите се охладят? Три пъти мери, един път режи…Толкова много поговорки, за едно и също нещо.
Loading ...
