Когато Хари срещна Сали
Но не по въпроса за това, дали мъж и жена, могат да бъдат само приятели. Тъй като, този спор е стар като света и всеки има различно мнение за него. Прилича малко на онова клише- „Кое е първото, кокошката или яйцето?“ В случая имам предвид, когато 24 годишния Хари, срещне 23 годишната Сали и след уж неангажиращ секс, започва поредица от срещи и раздели. Той открива сладостта на редовното облекчение на напрежението, Тя- сигурността на постоянната връзка. Страстта и неопитността са водещи в отношенията им, цветовете са само бяло и черно. Възстават срещу родителското несъгласие да живеят заедно, бунтуват се, срещу намесите уж „за тяхно добро“. В крайна сметка се женят в тази крехка възраст, подмамени от убеждението, че техните родители, на техните години, вече и деца са имали и, че щом те са се оправяли, значи няма нищо трудно. Първата година е цветя и рози, любов, романтика и хоп, появява се малко вързопче, което трябва да се храни през 3 часа, памперсите му са на цени, гълтащи средна работна заплата, невинните на пръв поглед буйки-колкото маратонките на двама възрастни. Държавата им подхвърля мизерни средства, с които се предполага, че трябва да се отгледа дете. С тези пари, това би могло да стане само в случай, че бебето мине на вода и хляб, а мама започне да се учи, как се сгъват пелени. Любовта вече леко е отстъпила назад, въпреки, че малкото човече все още играе невинната си роля на спойка. След още малко време, Мама вече започва да нервничи, чудейки се как от глава лук и два моркова да направи вечеря, а Тате-преплита крака връщайки се от една работа и отивайки на друга. Един ден, той открива, че бутилка ракия успешно приспива и най-изтощеното тяло. Започва редовно да употребява сънотворното, не изпитвайки вина, тъй като отговорността за цялото семейство, той вижда само в себе си. Сали се изнервя от липсата на внимание, чувствайки в себе си първите наченки на обвинението и негодуванието. Тя смята, че без 6-те и ръце, това семейство би загинало на мига. Пиянските запои на доскорошния любим, ниската му заплата и занемарен външен вид, я карат да се чувства самотна и нещастна. Сексът, който до скоро ги е сдобрявал, отдавна вече е мираж. На проклетото бебе му никнат зъби и не спира да плаче, умишлено тормозейки я още повече. Един ден, замаян от алкохолни изпарения, Хари удря Сали и започва началото на края. Дали тя ще вземе бебето и ще отиде при майка си, или ще продължи да търпи, всъщност няма особено значение. Нито един от тях, вече никога няма да е същия, няма да има мечтите и желанията на младостта си. Животът вече ще ги е хванал, усукал, смачкал и изплюл. Дали ще оцелеят, зависи само от силата на характерите им. Заедно или поотделно, зависи от волята и нагласата им. Ако това, което не ни убива, ни прави по-силни- то значи ли, че първо трябва да стигнем дъното, за да изплуваме нагоре? Или означава, че тези, родени със сребърна лъжичка в устата, са слаби и нещастни? Дали мизерията, в която живеем срина семейството като институция…и кое го руши по-бързо – бедността, младостта или собствената ни слабост?
Loading ...
Interesen post i vajen (retori4en?) vupros na finala. Spored men slabostta e pri4inata.
PS Rakiqta naistina prispiva mnogo blago, LOL. To ne e sme6no de, ma da kaja vse pak.
Рушат го и трите в комплект-невъзможността да достигнат мечтания стандарт на живот, неопитността на младостта и безсилие, породено от неумение да се справят с трудностите. Изумих не, че закъснелите детски надбавки в тв интервюто с майките бяха изчислени в… брой памперси.