Мълчанието на агнетата
Скараха се люто с гаджето, тя тресна вратата и си тръгна. Беше бясна, вървеше към Околовръстното, не осъзнавайки, че минава 1,30ч след полунощ. Беше хладна есенна вечер, наоколо нямаше жива душа и тя потъна в мислите си. Когато стигна спирката на автобуса, осъзна, че в това време такъв няма…и реши да продължи пеш. Едва успя да си го помисли, когато усети нещо остро остро на врата си и мъжки глас изсъска:“Само да си гъкнала!“Миг след това, вече беше на земята, отчаяно борейки се с непознатия. Успя да го ухапе силно, той извика и с опакото на ръката я удари с все сила през лицето. Усетила вкуса на собствената си кръв, болката проясни съзнанието и, светкавица порази мозъка и: „ВИКАЙ!!!“ Изкрещя с все сила и този път удара беше зверски. После още един и още един…Омаломощена, само успя да каже: „Недей…моля те, недей“, когато усети коляното му насилствено да разтваря здраво сключените и крака…С една ръка хвана ръцете и зад главата и, а с другата скъса блузата и започна да я опипва. Миришеше силно на пот, на мръсотия и на още нещо резливо…анасон. Миришеше на анасон….Опита се да се бори с него, всяка съпротива докарваше нов удар….и това сякаш още повече го настървяваше и възбуждаше. Накрая, не знаеше колко време е прекарала така..на земята. Помнеше само грухтенето и воплите му, как я целуна мокро по подутите устни и каза: „Бих ти го дал и да ми го посмучеш, но си такъв звяр, че нищо чудно да ми го отхапеш…Радвай се, че те оставям жива.“Тя бавно се изправи и изстена от болка, всичко я болеше. Облече останките от дрехите си и тръгна без посока. Главата и беше празна, не мислеше, не чувстваше, не знаеше. Не плачеше,не страдаше, не я болеше..Просто вървеше. Усети нещо топло между краката си и разбра, че е кръв..Чудеше се, за колко време човек умира от загуба на кръв. Настигна я окъсняло такси. Шофьорът явно взел я за проститутка, отвори вратата и каза: „Качвай се“.., тя се качи и после той я видя.Без думи я откара до близкото районно, не и поиска пари, не и каза нищо. Само затвори вратата и изчезна. „Майко мила“- извика младото дежурно ченге. Дори не я попита, сложи я да седне и съблече якето си, с което я наметна. Даде показания насън. Видя как полицая свива и отпуска юмруци, челюстите му играеха: „Мръсни копеленца гадни..ние ги прибираме, системата ги пуска…Бих искал да го срещна тоя…“Разбра, че трябва да я прегледат, преди да се изкъпе, за да не отмие уликите. Чуваше лекарката: „разкъсвания…тежки…болезнено…кръвоизлив…телесна повреда…горката..възстановяване не по-малко от 6 месеца..синини, охлузвания…изрод..“. Дойде при нея, седна, погледна я в празните очи и каза: „Плачи бе дете, не гледай така…плачи, не го дръж“ После поклати тъжно обръгнатата си от подобни гледки глава и промълви „Никога няма да свикна..“. „Ако съм бременна-убийте ме“-изграчи момичето с предразгавелия си глас. – Всъщност и да не съм, просто ме приспете, моля…“
-Хванаха ли го?-гласът му трепереше от болка,яд и безсилие, не спираше да я гали по главата- Разбирам, защо ненавиждаш мириса на мастика ..и мъжете. Но аз имам цялото време на света, да ти докажа, че не всички сме изроди…
Loading ...
