Жива рана
Има ли по-голяма болка, от тази, когато изгубиш дете? Безмилостно прогаряща сънищата ти и връщаща те пак и пак към онзи момент? До скоро Него го е имало и в следващия вече го няма. За теб остава да се справиш с безумната празнота в душата си, с прорязващото и задушаващото чувство, че няма смисъл да продължаваш напред. Майчинството не е само биологична потребност. То е и абсолютно и безпрекословно себеотдаване. Измества егоцентрираната ни същност и фокусира възприятието към друга личност. Детето е част от физическото и психическото ни Аз. Загубата му е една от малкото болки, при които времето няма значение. Независимо за какъв период сте били заедно, ударът е еднакво силен. Понякога, за съжаление, този удар може да е съкрушителен. Има жени, които никога не се възстановяват, защото тази болка, времето не я лекува. И след 5, и след 50 години, силата и е една и съща. За щастие, повечето от нас съумяват да мобилизират всичките си съпротивителни сили и да оцелеят. Да продължиш напред е нещо, което съвсем не ти се иска, но е наложително. Всякакви съвети от сорта на: „ще има и друго“, „така е било писано“, „преживей го“ са крайно неуместни и плоски в такива моменти. Защото загубата на дете никога не се преживява, може само да се надживее. Да я погребеш на дъното на душата си и само понякога да се връщаш към този момент, не заради мазохизма му, а защото не си го забравил. Универсално лечение няма. Разкъсанато майчино сърце може да се нуждае както от подкрепата на близките си, така и от самота. Понякога едновременно. Мобилизацията на психиката е изключително труден и дълъг процес, който обаче, трябва да бъде извървян. Дали, за да зачене друго дете, дали заради вече родените, една майка трябва да е такава за всички тях. А всичко се случва първо в главата….Отрицателните емоции и нагласи наистина пречат. Може би най-трудно преодолим е страхът от повторение на случилото се. След него са самообвинението и внушението, че няма качества за майка и някой там, я наказва…Корелацията между страхът от забременяване и самото забременяване е трудно доказуема, но я има. Ако мозъкът блокира всички потенциални желания за ново начало, то как организма ще изпълни функциите си? Жената трябва да бъде силна и да се бори със себе си. Трябва да продължи напред и да изпълни една от най-съществените си функции- да бъде Майка.

