Facebook-или капанът на социалните мрежи
Признавам, самата аз бях много скептична към създаването на профил във Facebook. Регистрирана съм в толкова много сайтове, форуми, чатове и пр, че ми се струваше излишно, да създам поредния неупотребяван никнейм със забравена парола. Но…го направих. Казват, че всички гениални неща са прости. Факт! Една съвсем проста система – „аз-на-тебе-ти-на-мене-ние-на-Гошо“, която работи съвършено, компенсира липсата на достатъчен брой РЕАЛНИ контакти и създава усещане за принадлежност в група…А Човекът е социално животно…То иска да е част от ..дял от..да не е сам, да усеща и други като себе си. И в идеалния случай, като Facebook например, ти го правиш БЕЗПЛАТНО. Ето още една ключова дума: получаваш без да даваш. Или поне не-пари. Странно или не, но някак усещаш присъствието на всички от френд листа си, съществува една особена „взаимна“ атмосфера. Оставяте си коментари по Стените, пращате си целувки, подаръци и прочие с хилядите приложения. Бе почти като истинско…Черешката на тортата са игрите на Zyngа, чийто ключов момент са „Изпрати подарък“ и „Добави съсед“. Бизнесът, все пак си е бизнес. Ако искаш да минеш нивото, трябва да снабдиш социалната мрежа с поне още ЕДИН потребител. Той, от своя страна-също. И трети, и пети….Социалната мрежа се разраства и развива почти като организъм-и колкото по-голям брой са потребителите и…толкова по-добре за създателите и. Гениално! Без непрекъснати приканвания за СМС-и, обещаващи различни услуги, без набиващи се в очите платени реклами…почти без пари. Просто! И печелившо…Някой там гений се е сетил, че човек трудно би се разделил с лични средства, но виж- с чуждите изпитва по-малко угризения. И структурата на взаимопомощ е перфектния начин да печелиш, без да губиш. Трудно е, след такова уникално явление като Facebook да измислиш конкурентен продукт. Остава да се примириш да си №2 или да сътвориш иновация, с която няма да се опиташ да убиеш гигантския организъм на социалната мрежа..а ще флиртуваш с малките частички, които го съставляват. :) Защото тъжно или не, все повече се застояваме пред РС-та и по малко навън. Общуваме по между си посредством клавиатури и заместваме истинските си емоции с емотикони. Търсим приятелства, любов и романтика в Мрежата. А тя от своя страна, търси нас…
Loading ...
tova si e taka palna istina