На любов и на война, правила няма!
Дали е точно така? Или по-скоро си приличат заради изработването на стратегия? Рядко се случва, двама души да се срещнат и от пръв-втори-трети поглед, да установят, че са един за друг. По вероятно е, единият да започне атака, а другия да укрепва позициите си. Разбира се, не е задължително мъжът да атакува, въпреки паралелите с едновремешния му статут на ловец. При всички положения, любовта прилича на войната…Води се битка за печелене на територия, преодоляват се различни препятствия, използват се хитри оръжия-главно химически :)..и изходът никога не е сигурен. Превземането на укрепленията зависи от уменията и тактиката на атакуващия. Понякога, това става доста лесно, друг път-безкрайно трудно. Зависи от минали битки и поражения. Дали наистина няма правила? Всъщност, според мен има. Войната и любовта са нещо, което трябва да се печели или губи с достойнство. Въпрос на чест е, да излезеш с гордост и високо вдигната глава, независимо от изхода на нещата. Победен е едно, а пораженец съвсем друго. Използването на непозволени средства е неудачен вариант, атаката в гръб също. Въпреки, че можеш да спечелиш битката, почти сигурно е, че ще загубиш войната. Много войни са се водили в миналато, но в историята са останали само истинските пълководци. А в живота на човек, остават спомени само за тези любови, които са истински, красиви и честно водени. Останалите, се стремим да забравим. Колкото до това, че на война могат и да те убият, то всеки знае как боли от любовта и как тя може да прекърши цял един живот. Спорно е, кое е по-опустошително и за това- Обичайте се, воювайте..но според правилата и никога не забравяйте, че отсреща стои човек и чувствата му са важни точно толкова, колкото и вашите!
Loading ...
