Нож в гърба
Винаги съм смятала, че едно от най-тежко поносимите неща в живота на човек е предателството. Особено, ако е от близък човек. Когато първоначалния шок отмине, иде ред на задушаващата болка и въпроси, хиляди въпроси, които не ти дават мира….Първият от тях е: ЗАЩО? Защо мен,защо сега,защо така….Универсален отговор няма. На всеки може да се случи, което не го прави по-лесно поносимо. Някои хора, реагират много тежко – пълна изолация и избягване на контакти…,което може да продължи доста дълго. Други плачат и крещят…трети се затварят в себе си. Целия организъм е мобилизиран, за да преодолее болката…Тя е ключов фактор в преживяването на предателството. Удара под кръста боли толкова, че човек може да остане без сили. Срутването на доверието, пълно разфокусиране на възприятията към дадения човек, който е предал…Борбата на толкова много сили и емоции, често измества всичко останало и отваря пропасти там, където е имало малки дупчици. Универсално лечение няма. Всеки за себе си, трябва да прецени, как да се справи с тези негативни емоции. Дали ще прости или ще прекъсне жичката на отношенията е нещо, за което мисля, трябва да се вземе решение на по късен етап. Първоначалната реакция трябва да е единствено самосъхранение. Да се намери причината за предателствотото е мисля, несполучлив опит да се изясни степента на загуба, загубено доверие и всепоглъщащата самота. Съзнаването, че си загубил човека или поне част от него е доста травмиращо преживяване. Разбира се, никой не е застрахован. И вероятно се е случвало на всички, но това не го прави по лесно за преживяване. Колкото по-близък е човека, толкова по-тежки са последствията. И онова болезнено самообвинение, което понякога доразпалва вътрешната дисхармония- да търсиш причините в себе си, смятайки, че с нещо си го предизвикал.Как го преживавате вие? Има ли някакъв вариант за унифициране на защитните сили и преодоляване на болката? Има ли лечение за наранената душа?
Loading ...
