Кауза пердута

фев 10, 2009 Публикувано от Latrodectus на фев 10, 2009 в Размисли | 1 коментар

Казус или кауза пердута?

Преди години, работех като барманка в едно доста оборотно заведение, добри пари се взимаха, но и доста се бачкаше. За да изкарваме повече, с колежката се разбрахме да не взимаме други, а двете да си делим смените. Така ми се събираха 14-15 часа дневно, вечер направо припадах от умора. Тя беше ветеранката, аз новачката и постепенно, взе да си намира поводи да ме кара да и взимам смените…Ходех като сомнамбул-дневна-нощна-дневна.Шефката постепенно взе да ми се доверява, остави и на мен ключ от заведението /преди това идваше да отключва/, взе да ме товари с доставки и прочие..Един ден, точно когато трябваше да почивам, ми се обади да отида спешно. Бяха изчезнали 800лв от касата, оборота за два дни, оставяхме ги там и тя ги прибираше. По онова време това бяха много пари…направо ме втресе. Бях сигурна, че вечерта съм ги прибрала…Поисках да повикат полиция, но двете с колежката не искаха допълнителен шум. Показаха ми от къде е влязъл крадеца-заведението имаше капандура. Редовно имахме запивания от „контингента“Тъй като, аз бях „сдала“ смяната, на мен ми се падна честта, да връщам парите. Това означаваше около 2 месеца да работя за тоя, що клати гората. Примирих се, в крайна сметка, лош късмет, на всеки се случва. Почнах да взимам още смени, бях се докарала до пълно изтощение. За сметка на това, колежката цъфтеше. Започна да се появява с нови гримове и дрехи…Поръчваше щедро питиета и плащаше сметката. И тогава, простата ми глава увря. Тя ги беше взела. Знаеше къде ги държим и имаше ключ. Капандура…как ли не. Бяха ме врътнали като последен балък…Опитах да поговоря с шефката…и избухна луд скандал, че опитвам да злепоставя старата им служителка. Метнах и ключовете на бара и и казах, да ме съди за остатъка от парите…
Години след това, започнах работа към верига магазини. Там бях управителка и в общи линии се грижех за всичко, свързано с материалната част. Шефовете често отсъстваха и аз контролирах всичко. Оборота от магазините, прибираше големия им син. Пишлемето беше на 17г и идваше с ашлаци, от които косите да ти настръхнат. Прибираше парите и драсваше в неизвестна посока. Естествено, веднъж оборота изчезна.Малкото тревоманче просто го беше опукало. Когато шефката си дойде и обясних случая, както и факта, че сина и е толкова напушен, че е чудно как изобщо ходи. Опитаха се да извъртят нещата, но греда. Карах го да се подписва и подписа му си стоеше там, цял целеничък. Тогава се хванаха, че го злепоставям!!! за тревата…този чист и свят момък. Стана луд скандал, отново ключове и отново сбогом..
Сега ….знам, че малкия син на шефа, е откраднал нещо от клиент. Момчето има всичко от рождение..Но това очевидно е недостатъчно. Знам, защото видях как продаде веща на друг колега, съвсем невинен в случая, за да се отърве от подозрение. Знам, защото аз купих същата вещ, за да я заменим на клиента. Знам, защото навсякъде има камери и малко хора знаят, кога точно записват…Баща му и майка ми тръгнаха от нулата навремето, а сега са много напред. Само, че това им костваше цялата младост и хиляди изхабени нерви и доста разбити илюзии. А въпросния син, аз съм го дондуркала като бебе…
Та казусът е- да споделя ли с шефа това, което знам, с риск да му разбия сърцето? Той обожава синовете си и това би го разбило..Или да си премълча…и да продължа да покривам липсите? Казус или кауза пердута?