Всички жени сме ПАТКИ!
Още от най-ранна възраст, ни учат да сме мили, нежни и отстъпчиви. Надъхват ни с разни сапунени сериали, розови сърца и мечета. Зарибяват ни с неща, като „романтика“, „принц на бял кон“, „вечна любов“ и прочие. В следствие на което, порастваме с изкривена представа за реалността и развиваме крайно досадния навик, да приписваме знайни и незнайни качества на мъжете около себе си. „Дават ли ти-вземай! Гонят ли те-бягай“! Да, ама не! Ние продължаваме да търсим под вола теле, да очакваме насреща си това, което даваме, да обичаме безкористно и себеотрицателно. Често пъти намират всичко това за досадно и натрапчиво. Розовите очила замъгляват иначе добрата ни интуиция и виждаме нещо там, където го няма. Следствието от подобна грешна представа, е само едно: РАЗОЧАРОВАНИЕ. Което неизменно води до болка, прекършени надежди и разбити илюзии. По умните от нас, поне съумяват да извадят извод за себе си, да се поучат от грешките си и да оставят времето да си свърши работата. Останалите продължават да ги повтарят до безкрай. Кому е нужен подобен светоглед и нереален алтруизъм, защо да се вярва в нещо, проектирано от собствените ни идеали, кога се отучваш от „емоционалното“ и преминаваш на „рационалното“ мислене? Дали природата нарочно ни е създала по-уязвими и раними-зависими от закрилата на силните ни половинки и по-идеалистично настроени-за да можем да ги обичаме? За всяка от нас е различно, но ни обединява едно- няма нищо по-лошо от гневен сърбин, кървав българин и отблъсната жена. Рано или късно, съумяваме да смачкаме с крак очилата и да продължим напред. Понасяме удара с по-голяма сила, от колкото сме очаквали да имаме и доказваме, че сме Жени. Може да сме всякакви, но не и Глупачки. Не! И от нас, отърване има…Наранената гордост е най-добрият лечител. И времето разбира се. А комбинацията е черешката на тортата. В крайна сметка, какво толкова губим…мъже по този свят, дал Господ. Можем да сме патки…а може и лебеди….
Fast Tube by Casper
Loading ...
