СиВ сити
Или защо хората от малките градове, са по щастливи от тези в големите? Не казвам, че Стара Загора е малък град, но няма да забравя думите на един заралия: „Не бих могъл да живея в град като София. Вие сте умни, интелигентни и амбициозни – вършите всичко на екс, дори ходите по-бързо от нас. Имам чувството, че целия ви живот минава по-скоростно, остава ли ви време, да се обърнете и да видите какво пропускате?“Дали е прав? Знам ли, на мен ми изглежда нормално, аз винаги съм живяла тук. Вкопчена във волана, натискайки нервно клаксон в поредното задръстване, изминавайки повече от 15км в едната посока, за да ида на работа. С три мобилни телефона, по които често говоря успоредно: „Здрасти, как си, не мога тази седмица, заета съм, хайде другата да се видим…“ С какво толкова съм заета вечер? Ами просто убита от работа, не ми се кара още 15км за да ида да пия една бира с някого. Разстоянията са големи и ни делят. Хората в малките населени места, нямат тази грижа. Те са през две къщи най-много и използват всеки случай, за да бъдат заедно. Те ще идат и ще се върнат пеш. И са някак по-спокойни и уравновесени, въпреки, че има безработица и, че заплащането им е по-ниско. Те умеят да се веселят повече, въпреки, че ако ги питаш- ще кажат, че в техния град/село е скучно. По-дружелюбни са, по-гостоприемни, по-лъчезарни изобщо качества, които са присъщи повече на стадния инстинкт. В големите градове, най-често сме всеки за себе си. Вярно е, че там като кихнеш и цяло село разбира, но тук пък можеш и да си умреш- ще разберат чак, когато започне да мирише. Капанът на урбанизацията често пъти е еднопосочен. Жителите от малките градове, биха могли да живеят в големи, но обратното е много по-трудно. Означава ли това, че е по-лесно да си сам, от колкото в група? Как се преодолява егоцентричния стремеж на „големия“ гражданин? В развитите страни, хората отдавна са схванали, че най-добре се живее по периферията, само ние още се бутаме да сме в Центъра. Щото едно е да кажеш, че живееш на „Витошка“ и друго в „Дружба“…Надали на някой от Долно Камарци му пука, до мегдана ли е или на края на селото. Пътувала съм доста из България, но самата аз, не зная мога ли да живея в по-малко населено място. Където, ако се усмихнеш на някого на улицата, няма да те помислят за луд. Където, ако ти свърши захарта просто искаш назаем от съседа. И винаги си намират повод, да се съберат за едно „Наздраве„.
Loading ...
