яну 8, 2009 Публикувано от Latrodectus на яну 8, 2009 в Размисли | 0 коментара

Трябва да вървя…съжалявам

„- Слушай…искам да ми помогнеш“ – избягваше погледа ми, пушеше гледайки някъде зад мен. Неувереност?Страх?
„- Колко ти трябват?- изсмях се – Пак ли потроши всичко заради имения си ден?“
„- Не…не става въпрос за пари – отново избегна погледа ми – въпросът е по-деликатен, искам да разкараш Ася…“- устните му се свиха в тънка черта.Отново страх?
„- Кога успя да се напиеш – питах го – и какво ти стори девойката, изглеждахте ми съвсем наред? Точно днес ли реши да съсипваш празника..собствения си празник?“
“ – Не съм пиян – отговори ми той – но съм пил…(за кураж ??? ). Знаеш, че скоро заминавам, както и, че винаги прекратявам връзките си преди това…“ – гласът му заглъхваше, нямаше го самоуверения и безстрастен тон, който познавах. Надуших нещо гнило…
“ – Защо аз – попитах – и с какво тази е по-различна от другите? “
“ – Направих грешка – смутолеви – привързах се…..Трябваше да приключа тази връзка отдавна….(обреченост??? ) Когато отивам в планината, винаги има риск да не се върна, не искам да ме чакат напразно…- устните му отново се свиха – освен това, експедициите могат да траят месеци..не мога да изисквам вярност от накого за толкова дълъг период.“
“ – Не преекспонираш ли малко? Първо няколко месеца не са толкова дълъг период и второ, от кога ти пука за верността?“- абе какво по дяволите ставаше с мъжа, за когото „чувство„-означаваше сериозна болест, а „чукни и бегай„- беше религия??!
“ -  Абе шибана история – скръцна със зъби – свалях най-добрата и приятелка пред очите и – само ми се усмихваше, запивал съм се дни, без да се прибера и да и се обадя – нито ме потърси, нито ми повиши тон..Забравих и рождения ден и стояла сама да ме чака у тях, до като аз съм лепял банкноти на стриптизьорките във „Велвет“…нищо не ми каза, не потърси обяснение…Понякога ме вбесяваше с тая си кротост, исках да се развика, предизвиквах я – Огорчение?Самообвинение? – тя идва и се гушва в мене…На един купон миналия месец и казах, че за рождения си ден искам, да я оправя в тройка с най-добрата и приятелка- само ми отговори, че не участва в такива неща и да потърся заместничка и после я чух да плаче в банята…И един ден се събудих и първата ми мисъл беше за нея.Втората също..май и третата. Както и да е, сега ще заминавам и не мога да искам от нея да ме чака. Не искам да го искам…“ тъга??!
“ – Слушай, избързваш – казах му – очевидно си поддал и си влюбен, не само привързан. В това няма нищо лошо, на 30г си, все някога и на теб щеше да се случи..Не виждам причина нито да се страхуваш, нито да избързваш да приключваш връзка с човек, на когото държиш. Грешиш, приятелю, грешиш!“
“ – Предпочитам да съм силен в слабостта си, от колкото слаб в силата си – не ме гледаше и усетих някакво потреперване на гласа му- болка??! – Мисълта за нея ще ме разконцентрира, не искам да съм зает с други мисли, освен пикел и осмица…Не мога да понеса мисълта, че може да срещне друг, че ще спи с него, че няма да е тук, като се върна…По добре сега, от колкото тогава..Но не мога да го направя сам, моля те, иди ти. Знам, че ще ме погледне с ония огромни кафеви очи и ще се почуствам най-големия боклук на земята. – това вече беше болка в чист вид. Знам, че греша, но съм прав за себе си..Моля те….“
Погледнах го и ми дожаля. Познавам тази борба. Знаех, че греши по всички точки..Но той ми беше приятел от много години и знаеше, че ще му помогна. Отидох при Ася и възможно най-внимателно се опитах да и обясня ситуацията. Тя отиде при него, погледна го право в очите и си казаха почти едновременно:
„Трябва да вървя…съжалявам„. И толкоз. Празничното настроение вече отдавна си беше отишло от трима човека тази вечер…а понякога, когато печели, човек не знае какво губи….Замисляли ли сте се?