Похвалата-средство за манипулация?
Или признание за някакви заслуги? Кой би отрекъл, че обича лекото бъзване на самочувствието, при похвала за добре свършена работа например? Това приятно усещане, признание за личностни качества, адекватни реакции или справяне със сложни ситуации…Похвалата е съизмерима с награда и всички ние, когато влагаме нещо от себе си, очакваме да я получим. Още по-приятно е,когато тя е неочаквана или от висшестоящ. Понякога, похвалата може а бъде чудесно средство за манипулация. Не в оня, лошия смисъл, а напротив. Помага да окуражим човекът, когото хвалим, да се постарае и другия път да даде най-доброто от себе си. Защото логично е,че когато човек се старае, той върши работата по-добре. Не ви ли се е случвало, да се чувствате по-добре, след някоя искрена и добре отправена похвала, от колкото пред аналога и в парично измерение? Потупване по рамото пред целия колектив например, изтъкване на положителните ви качества или успехите ви…действа като балсам на душата. Защото ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо..Да ни кажат, че сме умни, хубави, перспективни, кадърни…интелигентни..Някак, все едно ти порастват криле..Добрите манипулатори знаят, че „добрата дума заключени врати отваря“ и умеят да влагат скрит контекст в похвалата..“Днес се справи просто чудесно, Петре, сигурен съм, че и с онзи проект ще бъде така..“ Щом Петър се е справил добре, защо ние да не му го кажем? Толкова ли е трудно, да отправим искрена похвала? Опитайте варианта, един ден, да изкажете възхищението си от колега, чиято работа ви е впечатлила с нещо..и вижте резултата. Освен, че е възможно да подобрите цялото му настроение, е много вероятно той да ви отвърне със същото. Защото добро, при добро отива…нали?
Loading ...
