Пиянството на един народ
„В град Висбаден, Германия днес закриват бирения фест. Най-много алкохол по време на празника, е изпил жител на град Перник, до като го е гледал по телевизията…“ Звучи като виц и е виц, но в него има голяма доза истина. Българите се гордеем с алкохолните си подвизи и започваме да надигаме чашката още от най-крехка възраст. Всъщност сме на челни позиции по употреба на алкохол, цифрата в литри беше с толкова много нули, че ме е страх да я напиша. Достойни конкуренти могат да ни бъдат единствено братушките. Те поне си имат оправдание- люти зими и кучи студ. А ние пием от радост, от мъка..и от сутринта. Може да нямаме пари да си платим сметките, но за кръчма ще намерим. Жените също не остъпват на мъжете, повече от българките, пият сигурно само финландките. По-достойно от това, какво образование имаш, е само на колко алкохол можеш да „носиш“. Нищо чудно скоро да осъмнем и с Министерство на алкохола или поне да го направим национален спорт. Щото знаем, тя- РАКИЯТА лекува всичко! Може да ни треснаха 4-ти блок на АЕЦ-а, но медните казани не могат да ни пипнат! За тях ще се борим със зъби и нокти! Повод за пийване винаги има. Ако случайно няма, ще си измислим. Петъчните вечери са синоним на отрязване, футболните мачове пълнят токсикологиите, а всички видове болести- от кокоши трън до злокачествени образувания, най-добре се церят с ракия. Имам приятел, който работеше в завода за спирт край Ихтиман. От него зная, че троен дестилат на спирта, купува единствено една компания от малък градец, известен най-вече с винпрома и безработицата си. Всички останали купуват двоен дестилат. Бираджиите вероятно ще се подсмихнат под мустак, но лошата новина е, че най-нискокачествения спирт- „шлаката“, се слага именно в бирата. Авторката лично, така си е махала главата с онуй от трите сорта хмел, че от тогава не я поглежда. Как боли глава на другия ден, знаят само тия, дето са препивали с бира. А има и едно изпълнено с мерак винце в пластмасова бутилка, в което грозде никога не е имало, но за сметка на това жизнерадостно оцветява езика. Не казвам, че системната злоупотреба с Бифийтър и Смирноф е по-безопасна от тази с нашите „спирт и есенция“, но ако черния дроб можеше да говори, вероятно би ни изравнил със земята, в справедлив гняв. Не зная точни брой на алкохолиците в България, но имам представа как въздействат на себе си и семействата си. Защото алкохолизмът е болест, предизвикваща сериозна зависимост и то доста опасна. Изходът и – делириум тременс, често пъти е летален. Виждала съм човек в тременс по време на стажа си и още дълго ще сънувам кошмари. Бубулечките под кожата му, която беше почти разкъсал от чесане, му бяха най-малкия проблем. Българите винаги ще намерим с какво да се гордеем- с основатели, откриватели, с трудолюбие, с патриотизъм и пр. Истината е, че нямаме кой знае какво основание. Защото в по-голямата си част, за съжаление сме умни наистина…но нещастни и впиянчени душици, които пият, за да забравят, че просто оцеляват…..
Loading ...
