фев 5, 2009 Публикувано от Latrodectus на фев 5, 2009 в Марс и Венера | 0 коментара

Несигурността на ревността

Всеки от вас е ревнувал партньора си, или е бил ревнуван. Всички помним онова неприятно убождане в стомаха, когато видим половинката в конкуретна среда. Нещо ни жегва, нещо ни измъчва, ревността измества останалите ни емоции. Лично аз, ревнувах много първия си мъж /в живота ми/. Вероятно заради страстта на тия години, заради това, че му отдадох девствеността си…някак чувствах, че той е длъжен да гледа и слуша само мен…С времето, тази емоция зае друго измерение и намали интезитета си. Не мога да кажа,че не ревнувам изобщо, но е в умерени граници и за значителни неща. Има хора обаче, които изискват пълна вярност, като в това се включва забрана за излизане /дори със собствения пол/, пълен отчет на дейността, шпиониране, недоверие, ограничение на ежедневни дейности, които биха могли да се извършват сред противоположния пол и др. За мен, ревността преди всичко е свързана с вътрешна несигурност. Индивидът няма вяра в себе си и способностите си и изкарва това върху партньора си, под формата на недоверие и ревност. Комплексираните хора са доста по-ревниви, а в някои случаи, ревността поражда дори агресия. Някои от тези хора, чертаят в главите си най-страшни картини, как в някой определен момент на деня, партньора им вероятно прави секс с друг. Следва позвъняване по телефона за проверка, независимо от факта, че в момента може и да не е удобно. Нов колега- значи тоя/тая със сигурност кръшка. Гримира се/облича се добре- не е чиста тая работа. Независимо от убежденията на потърпевшия, ревнивеца е убеден в правотата си. Може дори, да пусне „съгледвачи“, които да потърсят доказателства за въображаемата изневяра. Уверения в себе си човек, който прави задоволителен секс и е доволен от настоящата си връзка, много по-рядко би изпаднал в подобна патова ситуация. Защото в това, да „търсиш под вола теле“ има и много други недостатъци. „Жертвата“ развива страх и  параноя, отчуждава се от познатите и приятелите си, занемарява се..Ако се стигне и до физическо насилие, нещата стават още по-зле. За съжаление, някои видове ревност, не могат да бъдат „излекувани“…те са патологични. А останалите? Има ли вариант, да помогнем на ревнивеца?