Въздишката на боговете
Наричам така, онзи тип хора, които цял живот се раздават за другите, без да търсят лична изгода. Жените, които никога не създават семейство, защото сираците са тяхното семейство. Мъжете, които загиват млади в борбата си за своите убеждения. Тези, които поставят себе си на второ място…Малко са…всъщност единици. Алтруизмът им е толкова силен, че често изглеждат наивни, глупави и дори смешни. В стремежа си да помагат, дали губят себе си? И какво всъщност печелят?
П.С. „въздишка на боговете“, защото мислено си представям, как някой бог горе, се подава иззад облак и гледайки майка Тереза например, си мисли, клатейки глава: „Тц, тц,тц…къде сбърках…или това е съвършенството“. Никога няма да срещнеш даже и подобни на тях на „отговорна“ длъжност, където могат да помогнат в по-голям мащаб. По дифолт важните решения се вземат от идиоти, защото до високите постове не е важно само да се добереш, а и със зъби и нокти да се бориш да се задържиш. А тези хора не умеят да се борят. Те могат само да дават….Алтруистите са сложни за разбиране хора ..Когато се срещне с тях човек, се сеща за нещото, наречено съвест , дето го е заровил под тонове оправдания от рода на: абе и аз щях така, ама нямаше възможност …Добротата е заразителна наистина, но егоизмът е толкова общочовешко качество, че често пъти надделява дори, над най-силните ни пориви да помогнем. Ще си изхвърлим старите дрехи в контейнера, но няма да се вдигнем до някой дом за сираци например… Ще откажем да дарим един лев, защото знаем, че „тия всичките лъжат“. Оправдания хиляди и за каквото поискаш. Благотворителността и милосърдието обаче, трябва да ти идват от сърцето. А не от дребнавата душица… Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг….Васил Левски-обединява ги вярата им в хората, себеотрицанието и пълното си отдаване на човешкия род. Такива хора, рядко доживяват дълбока старост. Тоя свят е хищен и жесток. За бели лястовици пощада няма…
„Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее.“ /Мартин Лутър Кинг/
Loading ...
