май 4, 2009 Публикувано от Latrodectus на май 4, 2009 в Размисли | 0 коментара

Родопите – едно тракийско минало

Като се посъберат малко повече празници и софиянци си отидат по родните места, често те хваща една такава тръпка, да се вдигнеш и ти нанякъде…Намираш съмишленици et voila…избрана дестинация: Кърджали и околностите. Махваш с ръка на смога и Витоша за довиждане и се понасяш като вятър по магистрала Тракия. До Пловдив, в зависимост от трафика си за около час и половина. От там-пътищата са два, през Асеновград или през Хасково. Ние избрахме Е 80- през Хасково, тъй като за другия чухме, че бил кофти. До Първомай трафика е ужасен, разминаваш се с разни ТИР-ове и камиони и горе долу пътят е, колкото до Пловдив. До Димитровград се пооправя и надолу вече е почти празен. Кърджали е чист град, сигурно, защото по това време от годината, вали през два часа :) По пътя, видяхме с очите си, още едно приложение на култовия руски автомобил ВАЗ :)))

Язовирът беше изпуснат и река Арда впечатляваше с размерите си. Бяхме решили, че ще оглежадаме забележителности, а в тази околност те не са една и две, така че за първи преход избрахме тракийското светилище Татул, на около 15км източно от Момчилград. Има легенди, че тук е бил гробът на Орфей, но всъщност, тъй като никой не може да докаже, че Орфей е реална личност, а не легенда, историците приемат, че това е светилището му.Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината – в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на „мушката“ на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен „саркофаг“, чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.

На следващият ден се отправихме към Перперикон, друго древно,тракийско светилище. Този преход е доста по-тежък, има катерене около 30мин. по почти отвесна пътечка и ако сте дебел и/или пушач, а и точно в този ден пече силно слънце, до горе ще подбелите очи :) Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано. Мощното развитие на култовите съоръжения на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

На връщане, решихме да се спрем и да разгледаме и още нещо интересно, този път природен феномен- Вкаменената сватба /Кърджалийски пирамиди/,на възраст около 40 милиона години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали – риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Природните стихии са доизваяли във вулканичните ронливи туфи интересни фигури, а човешкото въображение им е вдъхнало живот чрез вълнуваща легенда. Местните хора разказват, че това е вкаменена от проклятие. Греховни помисли връхлитяли свекъра като зърнал красивата булка под фереджето при един повей на вятъра, той си казал “….Господи тя трябва да е моя…”. Тогава Господ вкаменил всички младоженците, кумовете, малките шафери и сватбарите.