Криза ли? Тя е за мързеливците!
Завърши силно токов техникум-с добър успех, в края на 20-ти век и веднага записа висше образование. Всички мислеха, че просто иска да скатае казармата…кой по дяволите, учи химия, като правото и икономиката са къде къде, по представителни!? „Учи мамо, да не работиш“, култовата фраза отдавна вече не важеше за българските студенти, камо ли за бъдещите висшисти. Повечето от тях свършваха на посредствени служби, с мижави заплати, унижавани от разни дървени философи с начално образование….Но той учеше. До като приятелите му затваряха кръчмите, обикаляше с потрошен бус и разнасяше хляб. Щото безплатното образование в държавата, си беше заминало заедно с безплатното здравеопазване и комунизма. Зает с безперспективната си специалност- „Хартия и целуоза“ и още по-безперспективната си служба- вече експерт в Завод за спирт, той не усети как се търкулнаха 5-те години. Завърши и копелето му с копеле, не си седна на задника, а записа второ висше. И него завърши…дори…Един ден, незнайно от къде, научи, че в голяма Банка търсят печатари. Подаде си документите и отиде на интервю. Обясниха му, че понятие като „свободно място“ при тях се отваря, само и единствено, когато тече процедура по пенсиониране, текучество на персонал, просто няма. И той зачака….Един ден, ползвайки първия от общо 5-те си дни отпуск лятото, точно вкусил солен морски въздух и слънце, му звъннаха. Викнаха го след няколко часа на 500 км за второ интервю. И той заряза всичко и хукна…Проверките до 16-то коляно, бяха задоволителни, нямаше нито един криминално проявен роднина. Отиде при Баш Шефа, койо важно запрелиства документите и снизходително благоволи да го назначи на длъжност: „Печатар“. „Щом смятате, че с двете си висши образования и повече от 10г опит в областта, ставам само за печатар…тогава няма какво повече да говорим“- усмихна се вежливо и се отправи към вратата. „Чакай бе момче!-изуми се Шефа- къде тръгна…как така?! Ти знаеш ли колко хора чакат за тази работа?!“ „Чакат, защото аз съм най-добрия и вие го знаете, за това ме избрахте…Лек ден ви желая“. Назначиха го Главен експерт и стана шеф на печатари, повечето от които, на възрастта на баща му. Заплатата не смееше, а и не можеше да каже…минаваше три цифрено число, без да броим премии, надбавки, добавки, платения отпуск на собствена база, Check dejeuner и т.н.т.н….Изработени и заслужени! Амбиция? Знам ли? Късмет? Надали…Успех? Със сигурност! Както и любимата му „банкерска фраза“: „Кризата е за мързеливците! Тя е в главите на тези, които не умеят или не искат да се борят за самите себе си!“
Loading ...
