Спорът -или защо не винаги се разбираме
Всеизвестен е фактът, че освен във всички останали сфери, мъжете и жените се различаваме и в стила си на изразяване. И точно поради тази причина, от малкото камъче се обръща каруцата в нашите взаимоотношения. Именно, защото сме различни, защото сме сложни, защото не винаги се изслушваме внимателно- за това понякога от нещо незначително, може да лумне исински голям пожар. Лично аз съм привърженик на тезата, че жените имаме т.нар. „емоционално говорене“, а мъжете – „новинарско говорене“. Казано с думи прости, жените залагаме на чувствителната страна на нещата, на причините и последствията от дадено действие, до като мъжете- дават по-скоро информация за тях. Ето и пример:
Тя: “ Скъпи, смятам, че съм напълняла няколко килограма по празниците, не мислиш ли?“
Това е силно подвеждащ въпрос, който съдържа отговора в себе си. Само, че мъжът рядко го вижда така, както ни се иска. Жената се колебае дали е напълняла. Тя не иска да е напълняла. Тя чака той да и каже, че не е напълняла…Той обаче вижда,че от него се иска мнение и ….го дава:
“ Може би малко си напълняла, скъпа. Нормално е по празниците, ще се оправиш…“- това е информация. Успокоителния тон в края, показва, че този номер му е игран вече и Той е предпазлив. Истинска „греда“ в случая би било изказване от типа: „Скъпа, наистина си се закръглила…Най-добре облечи нещо друго, тази дреха не ти стои“…съветът ми след подобно изречение е само един: Бягай, глупако! С едно изречение я „удря“ точно два пъти- надебеляла е- о УЖАС и не и стои добре някакво облекло.. Няма начин, тук да не възникне спор от сорта на „Война и мир“. Ако Тя наистина искаше да разбере, че е напълняла, нямаше да пита точно теб, а някоя жена, която щеше да и отвърне: „Глупости миличка, не си мръднала изобщо, така ти се струва..“ Дори да не е вярно….
Ето още един пример за различията в това, как общуваме помежду си:
Той:“ Скъпа, отивам да пия бира с Пешо.“ И точка. Той е дал информация, казал е къде отива и какво възнамерява да прави. За него въпросът е приключен. Той едва ли би попитал: „Скъпа, как би се почуствала, ако те оставя сама за няколко часа и отида да изпием с Пешо, знаеш го, оня от 8-я етаж, по бира?“ И то не, защотото него не го интересува тя как се чуства по принцип. А защото не смята, че чувствата имат някакво значение в случай като този с пиенето на бира. Вероятно, тя ще го погледне косо отдолу нагоре, защото знае, че бирите ще станат 5 и, че най-вероятно ще се върне на 4 крака. Тя гледа нещата в дългосрочна перспектива, до като той мисли единствено за бирата в момента. Възможен е сблъсък дори за нещо толкова просто.
Не, че мъжете са лишени от емоционалност. И не, че не ги интересува как се чустват жените…по принцип. Просто за тях чувствата заемат по-различно измерение, по различна стойност. Един мъж може да почуства двигателя на новото Порше със сигурност..но няма да успее да схване идеята във вашето тръшкане за самотните сирачета в Тамбукту. За мъжа емоциите са едва ли не, нещо срамно и те се стараят да ги прикрият. Не винаги успяват, разбира се..за това и ги търпим :) По просто устроеният им стил на изразяване…ако трябва да сме безкрайно честни, е доста по-лесен за разбиране и комуникацията би била доста по-елементарна. Но може би, така ще загубим чара от общуването. Пък и в спора се ражда истината понякога…нали?
Loading ...
