Психически тормоз
Напоследък много се популяризира темата с домашното насилие и начините да се справим с него, но като ли в по-малка степен се говори за доста по-притеснителния натиск чрез психически тормоз над личността. Такъв може да бъде срещнат навсякъде- в службата, у дома, сред близки хора и познати. Психическият тормоз е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху хората. Когато е системен, той може да доведе до значителни проблеми, свързани не само с психичните, а и с физическите преживявания на личността. Неизменно този тормоз води до стрес, който от своя страна значително отслабва имунната система-засилва вече съществуващи здравословни проблеми или създава нови такива. Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на подобни оправдания, които се изтъкват и при домашното насилие- надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене, наличието на деца и тн. Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Защото психиката ни е твърде фина и деликатна структура, която може лесно да бъде дебалансирана, извъчвана и дори..увредена. Комплекси за малоценност, ниско самочуствие, подтиснатост, резки промени в настроението, депресивност, безсъние, хронично безпокойство и дори паника, различни видове фобии, тикове (авторката разви крайно досаден и неприятен навик да си хапе долната устни, от който 15г не може да се отърве), суицидни (самоубийствени)мисли и опити…всички тези неща могат да бъдат развити като следствие на психически тормоз, заедно или поотделно. Не само жените могат да бъдат подложени на подобно насилие, но като по-емоционална структура на обществото, те най-често стават жертви на такъв тормоз. Насилникът често действа системно и напълно целенасочено- насажда чувство за малоценност и вина у отрещната страна, чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Причините могат да бъдат безброй много- от чиста проба егоизъм и злоба-през желание за предизвикване на чувство за безизходица и зависимост-до заучен семеен модел от собственото му детство. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама. В общи линии, повечето агресори са страхливи и реагират на нападението отстъпвайки. Защото атаката е най-добрата защита…При всички случаи обаче, не е добре да се провокира, когато сте сами, най-добре е да се сезират изпълнителни органи като полиция например. В повечето случаи, в Центровете за жертви на домашно насилие, обръщат внимание на психическия тормоз и предлагат адекватни варианти на действие на потърсилите помощ. Ако това се случва на работното място, може да потърсите правата си по съответния ред, защото ако просто напуснете, този след вас ще бъде подложен на същото. Вариантът „бягство“ от проблема в никакъв случай не го решава, дори утежнява ситуацията. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея. „Жертва“ е начин на мислене и колкото повече се чувствате така, толкова повече наистина се превръщате..Така, че борете се с всички средства, защото Вие заслужавате спокоен и нормален живот, точно толкова, колкото и всички останали.
Loading ...
От 15 години смезаедно със мъжът ми ,от 12 сме женени от първият ден свекървами ме налага психически тормоз,От 8 год. пия антидепресанти диагнозата мие паническо разтройство с фобии.Имам много добър съпруг и може би затова се стигна до тукМисля да заведа дело срещу свекърва ми,след поредните кавги вчера.Моля за съвет към какъв адвокат да се обърна
мисля, че всеки адвокат по семейно право, би могъл да те консултира за мерките, които можеш да предприемеш, срещу оказвания ти психически тормоз. да ти препоръчат подобен, могат всякакви неправителствени организации за жертви на домашно насилие, като фондация „Дива“ например. Успех и не се давай!
http://www.divafoundationbg.org/
здравейте! от една година ходя с едно момче. наскоро баща ми решава че той не е подходящ за мене без никакво основание и от това се започва всичко бой обиди и какво ли не. На 23 съм и мисля че това вабще не е нормално незнам какво да правя . Ще се радвам много ако някой ми даде съвет!
Не вярвам, да няма причина, поради която баща ти да се държи агресивно и неодобрително по отношение връзката с приятеля ти. Понякога, другите хора виждат неща, които ние пропускаме, а когато става въпрос за родители- то загрижеността им към нас нормална човешка реакция. Въпреки всичко обаче, обидите и особено физическата намеса са крайно неуместни и нежелателни. Опитай да говориш с баща си, като възрастен с възрастен, накарай го да изясни позициите си, както и ти своите и се опитайте да намерите решение заедно. Всяка ситуация има решение…въпросът е в начина, по който стигаме до него :)
Здравейте,в къщи има такъв психотерорист,който цял живот тормози цялото семейство.Проблемът взима сериозни размери,тъй като аз лично не издържам вече този психо тормоз и ще прерастне в физическа саморазправа,а не искам да се стига до там,не знам към коя институция да се обърна,за помощ,защото човекът който прави проблемите ги прави само на психично ниво и има нужда от помощ.
mario Здравейте! Разбирам чудесно чувствата, които изпитвате, както и състоянието, в което се намирате! Повярвайте ми, евентуална физическа саморазправа, би могла да бъде единствено във ваш ущърб! Щадете себе си и близките си, стиснете зъби и потърсете помощ тук:
http://www.animusassociation.org/
Успех и всичко най-добро!
Здравейте , от 2 години работя в частна компания и за съжаление се оказва че над 20 човека робуват на болните мисли на един самозабравил се „човек „. Аз не страдам от лабилна психика и нямам нужда от някаква друга помощ освен тази да ме упътите как да направя така че този индивид да бъде заставен да спре да заплашва подчинените си и да им забранява да изразяват свободно мнение.Не е нормално в 21-ви век в демократична държава някои да се налага над подчинените си и да ги третира като роби
Здравейте!Всички въпроси касаещи трудово-правни взаимоотношения, можете да зададете в Главна инспекция по труда.
http://www.gli.government.bg/
Zdraveite! Ot niakolko godini jiveia v vatre6ni terzania,strah,sram,nenavist kam sebe si i silna omraza kam 4oveka,koito nasila me kara da se vijdam s nego.Ne moga da pusna jalba,za6toto nikoi niama da mi obarne vnimanie,osobeno v grada,v koito jiveia,tai kato organite na reda sa hora na „“organiziranata mafiotska organizaci“,podvizava6ta se v grada ni i s tova moga da si navleka po golemi maki.Sajaliavam za tova obvinenie ,no e fakt..Vaprosniat 4ovek be6e 1 god v zatvora,no ot niakolko dni e na svoboda i me zapla6va po telefona,ne izlizam ot v ka6ti i neznam kakvo da napravia.Molia pomognete
Деси, ситуацията наистина изглежда деликатна. Мисля, че в твоя случай добро решение би било, временно да напуснеш града, в който живееш. Зная, че е трудно…Но това на пръв поглед „бягство“ ще доведе до „невиждани очи се забравят“ и ще е положително както за теб и психичното ти спокойствие, така и за агресивното поведение на тормозещия. Хубаво е, да идеш на място, за което трудно би разбрал. При далечни роднини или на квартира. Въпросът е там, че чувството за преследване, което имаш, трудно би могло да бъде успокоено, ако не си спокойна и на място, където се чувстваш сигурна. Така мисля…А инак Анимус, чийто линк съм дала в по-горен пост, също биха те изслушали и дали вариант…Успех мила и не се давай!
здравейте !!!моля за съвет!!!
от 4г.съм с мъжа ми от който имаме дете на 1г и 7м.свекърва ми сячески се опиутва да ни раздели ,като говори кви ли не глупости по мой адрес.казва даже че детето ни не е от мъжа ми-тя не го е виждала,но говори.живяхме 1 г с нея,като тя дойде уж за малка и по какав ли не начин не се заяждаше с нас.моя казва че търпи,и ще избухне,но нищо не прави по вапроса.от злоба че не сме при др.й син иска мажа ми да ни остави,заплашва го че ще направи така да го махнат от работата му.тя е луда жена .моля за помощ
Много съжалявам за всичко,което чета тук и искам да ви кажа едно:Който не се бори за справедливост,не я заслужава и че човек,който наистина е решил повече да не търпи,ще намери начин да извоюва свободата си от тормоза,който му се налага.В никакъв случай бягството не е решение,защото човек може да избяга физически за кратко или по-дълго,но в душата си винаги ще бъде роб,ще се оглежда когато излиза навън и ще живее в страх и очакване да го открият.Специално за онова момиче,което е преследвано от затворника;трябва да знаеш,че този човек не е всемогъщ,още повече че веднъж е бил в затвора и едва ли иска да попадне пак там.Трябва да му завиш твърдо и ясно,че не искаш да си с него и ще направиш всичко позволено от закона за да не ставаш негова жертва.Не се крий,не показвай страх,това винаги окуражава насилника.Насилниците са страхливи хора ,те са дълбоко вътрешно неуверени.Покажи му твърда непреклонност и живей живота си без бягство.Всичко хубаво!
az sam na 28 kazvam se marieta zapoznahse s edno momche po intermet kaloqn ot 3 meseca mi nalaga psihicheski tormoz sms po tele zaplahi obidi mojeli dami kajete kam kogo dase obarna za6toto ve4e zapo4na dame hvashta strah
Най-лесният вариант разбира се, е да си смениш телефонния номер. Ако не искаш, би могла от менюто му, да блокираш въпросния номер на заплашвача. Той обаче, би могъл да те притеснява от друг, така че метода не е особено сигурен. Третия вариант е да спреш да отговаряш на СМС-те и обажданията му, обичайно, куче което лае, не хапе! Агресорите не винаги предприемат действия, разчитат повече на психическия страх на жертвите си. Имаш ли и най-малко съмнение, че наистина може да ти причини зло, обърни се към Полицията, като изложиш своята версия на нещата и им дай номера, от който най-често те притеснява. Успех!
Zdraveite! Az sum edno momiche na 16 godini,koeto vseki den e jertva na psixicheski tormoz ot svoqta maika…Tq e edna mnogo iznervena jena,koqto ne moje da kontaktyva normalno s men,kreshti mi neprestasnno ubijdame i mi kazva,che sujalqva,che me e rodila a ne me e izxvurlila na ulicata.Bashta mi e kato bezglasna bukva,toi si trae i nikoga nishto ne kazva .Tq obvinqva men za vsichko i vijda samo nedostatucite v men…Imam mng dobur uspex,koeto obache ne zabelqzva za razlika ot tova,che ne sum izbursala praxta,a sled tova sledva non stop kreshtene.Kato malka sa me i udrqli ne boi,no mama chesto mi e udrqla shamari.Ne minava i den,v koito tq da ne vika…boli me vytre6no i tova mi vliqe.Ta az sum samo na 16,a ne izdurjam vku6ti i iskam po -burzo da se maxna ,imam stimul i da u4a,no prez tezi dve godini kakvo da pravq… :X Molq Vi,daite mi suvet,koito oba4e da ne e da govorq s neq,zashtoto ne se poluchava opitvala sum i sobstvenata i maika e opitvala…efekt nqma…
Здравейте!Искам да попитам към кого да се обърна,но първо моят проблем:
Баща ни тормози психич1ески с майка ми, а на скоро разбрах че и физически( майка ми).
Като малък ме третираше и мен до 16 годишна възраст ме биеше и злепоставяше пред други хора!Заплашваше ме с неща който ме е страх все още да спомена! А сега след като явно неможе да ми посегне,защото несъм си в вкъщи пък и съм станал 2 пъти колкото него посяга на майка ми и я тормози!Тя споделя с мен и и се чуди какво да направи , аз съм студент , а той не иска да ме издържа!
Искам да помогна на майка си тя е е съгласна за развод , но ако можем да предоставим на адвокат видео и аудио записи на насилственото му поведение ще е в наша полза!Търпим това от самото начало моля ви кажете какво да направя с кой да се свържа!
Ели, възрастта, в която се намираш е доста трудна…всички сме били там :)) Сигурна съм, че има причина за изнервеното поведение на майка ти, може би преумора, може би скрити проблеми, а понякога може и просто да е въпрос на характер. Щом не желаеш да общуваш с нея директно по проблема, изненадай я с коренно противодействие, а именно: върши работата /домашната/, преди ТЯ да ти е наредила, ако крещи, не и отговаряй, а просто си мълчи или просто казвай /Да, Не, Добре/. Не спори, не обвинявай, не изисквай, не крещи, не плачи…Покажи известно равнодушие към изблиците и, и бъди сигурна, че скоро ще се радваш на резултат. Въпреки всичко, тя е твоя майка и те обича, промяната в поведението ти, ще запали алармената и система, че нещо вероятно не е наред и вероятно сама ще пожелае да поговорите и оправите нещата…
Тео, нужно е майка ти да извади медицинско свидетелство след побой и да се обърне към полицията /районното управление/. Подобни сигнали имат тежест в съда при бракоразводни дела и не е нужен видео или аудио запис. Понякога дори викат полицаи за свидетели. Радвам се, че вземате нещата в свои ръце, развода е уместно решение в случай, когато двама хора не могат да съжителстват нормално заедно. Успех!
Благодаря ви :)
Blagodarq vi ! Naskoro malko se poopravixa neshtata i sum mng shastliva.Maika mi ne mi be6e spodelqla za kakvo e tolkova razdraznena,no tate putyva i tq e pritesnena…o6te se karame,no se nadqvam taka kato si govorim ne6tata da se opravqt.Blagodarq vi mng (hug)
Аз ви благодаря, че споделяте, а не прикривате проблемите си :)
Ели, винаги съм твръдяла, че една добра комуникация е в основата на решението на всеки проблем…Радвам се, че сама си стигнала до този извод (hug)
УСПЕХ!
Привет!
На 19 години съм и наскоро скъсах с бившият ми приятел след 3-месечна връзка.Проблемите започнаха още докато бях с него.На два пъти ме е удрял,заключвал ме е в собствения ми апартамент , да не говорим за обидите и заплахите всеки път , когато се опитвах да се измъкна от него.От месец и половина успях да приключа с тази врзка, смених си номера, сега мисля да сменя и мястото,на което живея,защото тормозът продължава.Единственото,което остава да направя е да се обърна към полицията,но не съм сигурна,че някой там ще ми обърне внимание.
Ина, привет! За съжаление кроманьонци е имало и ще има, независимо от прогреса на човечеството. Някои хора, не приемат „Не“ за отказ и в стремежа си да се наложат, често нанасят тежки психически /и физически/ удари…Сама знаеш, че най-лесно е да удариш по-слаб от теб и съвсем не, ако насрещния е по-силен…Именно по тази схема ти смело контраатакувай! Изобщо и за секунда не се колебай, да помолиш органите на реда за съдействие – тяхната работа е именно това, да те пазят и защитават! Законът ги задължава да проверят случая, така че дори вида им и/или намесата, може да повлияе на „големия смелчага“, за да преустанови тормоза над теб! Успех мила!
Имам почти същия проблем с майка ми, като Eli. С тази разлика, че тормозът започна когато бях на 14 години и продължава вече 8-9 години (сега съм на 23). Винаги съм била сравнително добра, отговорна и т.н. – учех в добро учлище, имах добър успех, не ходех по купони, не пиех, не пушех и си хванах първото и единствено гадже когато станах на 19, освен това й помагах не само вкъщи, но и в работата от горе-долу времето когато започнаха скандалите. Сега съм студентка и поради постоянния тормоз (особено по сесийно време) се наложи да прекъсна и да си намеря работа. Няма обаче как да се измъкна и да отида на квартира (което е единственият адекватен изход) понеже на всяка заплата ми се обяснява „колко сме зле вкъщи“ и „колко им е тежко и нея и на баща ми“ (което съвсем не е така). Не стига и това, но днес например се оказах отговорна за това, че не си е оправила счетоводните документи на фирмата( а моята работа за нея, която не само, че не е платена, но и явно е едиствената причина да ме е родила, е свързана с графичния дизайн и няма общо със счетоводството), в резултат на което реши да ми зашлеви шамар… Не, че боли… но е адски обидно. А реално дори не съм й повишавала глас – просто имах нещастието да готвя в съседната стая. Опитвала съм да я накарам да иде на психиатър, опитвала съм аз да ида… няма ефект. Освен, че вече като ми се разврещи, баща ми обвинява мен, че съм й „отговаряла“. Единствено брат ми понякога се застъпва за мен, но и той си има същите проблеми с нея. Дълги години си мислех, че това й поведение е нормално… добре, че беше гаджето ми да ми отвори очите. За съжаление тя започна да го тормози по телефона, да звъни на роднините му и да ги заплашва и той просто не успя да издържи и се разделихме. А аз понеже явно съм мазохист още я търпя. Всеки път се заричам, че това ще й е за последно и повече няма и да я погледна и всеки път й прощавам, но истината е, че тя има проблеми и вместо да ги реши си го изкарва на мен – защото тя ИСКА да има проблеми и да ме тормози и така да си вдига самочувствието. От това което чета и слушам излиза, че агресорите просто избиват комплекси и мисля, че не заслужават съжаление (въпреки, че едно е да го мисля, а съвсем друго да го приложа). Така че метода „дръж се добре“ не работи (опитвах го през първите 5 години) – агресивния човек винаги ще намери за какво да крещи, дори да е нещо отпреди 5 години или нещо което не се е случило, но има някакъв минимален шанс да се случи. До сега единственото което е дало резултат при мен (и то краткотраен) е пълното игнориране.
До MJN: Поведението на майка ти ми звучи зловещо познато. Поради невъзможност да живея на квартира ( самотна майка съм ) живея с майка си. Понякога имам чувството , че съм в ученическите си години и времето е спряло. Все си мисля , че единствения лек е самостоятелно жилище, самостоятелен живот и колкото може по-малко контакти. Този игнор е много по-ефикасен. Въпреки че хора като нашите майки ще вдигнат някой път телефона и ще те направят на пет стотинки, задето не се обаждаш и се държиш като неблагодарна дъщеря и пак ще ти инжектират чувство на вина, непълноценност, некадърност и нереализираност. Но телефона може да се затвори и потокът от думи магически спира. Възможен съвет: Опитай да спестиш нещичко, намери си работа в друг град и просто се отдели. Но не прави грешка да избягаш с някого, просто защото в момента ти изглежда като агънце в сравнение с майка ти. Моето агънце ме прецака, наложи се да се прибера вкъщи и сега аз – отново, а моето дете – тепърва ще търпи , това от което се опитах да избягам.
omijena s1m ot 13 godini.S m1ja mi se razbirame dobre no svek1rva mi ne e sprqla prez tezi godini.Opita se da ni razdeli ,ne uspq.I sega ve4e prilaga druga taktika tormozi me postoqnno,b1rka se za vsi4ko,iska da komandva,da me kontrolifa.Sega s1m v otpusk po may4instvo a tq mi t1rsi rabota imalo o6te mnogo vreme do kraq na mai4instvoto.Nemojah da otgledam dvete si detsa na spokoistvie.No vsi4ko tova idva ot tova 4e jiveem v neinata k16ta i ne mojem da si pozvolim da si kupim jili6te.Opitvam se da ne i pokazvam 4e se zasqgam ot neiniq tormoz,i tova kato 4e li pomaga.qdosva se 4e ne moje da me zasegne.kakvoto iska da si d1rdori az si znaq moeto prosto q ignoriram.IZKLU4VAM q ot sajnanieto si i vse edno takav 4ovek ne sa6testvuva,ako se pokaje na sre6ta mi togava se se6tam 4e q ima.Pi6a tozi komentar s edinstvenata misal 4e moga da pomogna na nqkogo s mnenieto si.Ne 4e az sam re6ila okon4atelno problema si no prosto se staraq da gledam na jivota s usmivka,vse pak vednaj sme na tozi svqt.Vseki ima pravo da izjivee jivota si spokoino i 6tastlivo.Jelaq uspeh na vsi4ki i gore glavata.Nqma nerazre6imi problemi.Edno razbrah nasilie s nasilie ne se lekuva ponqkoga prosto trqbva da pomislim za sobstvenoto si 6tastie,da se ogledame i 6te vidim 4e zad oblatsire oje da izgee i slantseto.Stiga da imame smelostta da se ogledame….
Здравейте имам проблем с бившата жена на приятеля ми.От 3 седмици насам съм подложена на пълен психически тормоззвънене,смс-и,заплахи за саморазправа и какво ли още не.Посъветваха ме да подам жалба в РПУ и Районна прокуратура.Искам да знам ще има ли полз според вас от тези жалби или няма смисъл да си губя времето.
Здравейте и аз като Еli и MJN имам същите проблеми с прекрасната ми майка, само че добавете към тиранина в нейно лице и болна за пари. От 15 год ме тормози и вече не издържам постоянно да ме унижават, да ми посягат в присъствието на чужди хора, въпреки че съм на 29. Аз имам много силен и свободолюбив характер и никога не й оставам длъжна когато злобее открито, но постояното повтаряне, че съм кръгла нула, че съм паразит, който й виси на гърба, че съм патка, смотла и каквото се сетите още, не се издържа. Реших да се махна и знаете ли какво се получи тя направи така, че да не мога да работя другаде освен при нея, което в случая беше лесно. Тукощо завършила без особен опит освен няколко стажа във време на криза. Като прибавите и сълзите и колко има нужда от мен и ме обича и картинката е пълна.Та сега живея 24 часа с един деспот, който всеки ден ме буди в 7ч и започва да ми заповядва и крещи. Не съм достатъчно смела да остана без дом и без работа едновременно в това време на безработица. Да отида при баба ми няма смисъл защото и там ще дойде и пак ще е същото. Самата тя се изнесе от нас преди 2 месеца и не дава и дума да се издума да се върща обратно. Като бяхме сами ми каза, че по скоро ще умре от студ където е отколкото да търпи майка ми и държанието й.
Хиляди пъти съм се опитвала да говоря с нея и тя винаги изкарва, че аз съм виновна, за това, че тя така се държи. Била съм злобна, гадна и никой не ме понасъл. А това не е така, защото всичките хора около мен ми казват,че съм страхотен човек, което предполагам ми помогна да издържа всичките 15 год.
Има дни, в които става добра, мила и любяща и аз си казвам боже свърши се и тъкмо се отпусна и оп почва се „ Млъкни не мога да те понасям, престани да говориш толкова високо, „. А знаете ли кое е най тежкото, като съм на работа и свърша нещо наистина добре, което друг в офиса не може и тя похвали колежката, чиято заслуга е просто да ми подаде един лист хартия за моята работа. А на мен се казва, че аз пак съм се мотала и не заслужавам и лев от парите, които ми дава.
Така че, въпреки милионите битки аз губя винаги. Всеки път става все по зле. Една приятелка ми каза да се махам от там, когато един ден си изплаках мъката пред нея и беше отишла да говори с нея. Знаете ли какво последва. Като се прибрахме в нас започна да ме нарича всякаква, че съм говорела глупости и лъжи, за да настройвам хората против нея. Накрая ме нарече курва. Ще кажа само, че в живота си съм имала трима приятели и от 3 години съм сама, от както се върнах в нас по нейно настояване, със сълзи и колко ме обичала и аз глупачката повярвах и си казах,че тя се е променила. Никога не съм отишла с някой за единия секс и курва е най обидната дума за мен. Чашата ми преля и я зашлевих. Баба ми, горката, която търпи същия тормоз успя да ме спре преди да я удоша. След това аз получих гърч почнах да се давя в сълзите си и да треперя, не знам колко валерияна ми напъхаха в устата помня само как тя ми се извиняваше и колко ме обичала. После 2 месеца мълчание и все едно не беше тя. От скоро обаче пак почна постоянно да ме тормози. За това Ви пиша. Моля Ви кажете ми какво да правя, много е обичам и като заплаче не съм в състояние да й се сърдя и тя постоянно го използва, за да ме манипулира.
Не издържам, нямам сили да се боря повече тя няма да се промени. Кажете ми как злобата й да не ми влияе, защото ще полудея. Не мога да я оставя сама, защото всички избягаха от нея. Баба ми, гледа да е вижда само като няма друг начин, понеже пенсията й е 130 лв. и освен да кара с това, което майка ми й дава няма друг начин. Вуйчо ми й каза, че не иска повече да има нищо общо с нея и вече дори когато са в една стая не я вижда. Аз обаче съм й дете и въпреки, че баба ми ме е отгледала, докато майка ми пътуваше и работеше винаги съм имала това, от което имам нужда благодарение на нея. Морално не мога да е зарежа, просто се чуствам задължена, за всичките пари, които съм й потрошила, както тя ми казва всеки ден. А също и защото е съжелявам, в нея има толкова много злоба, че може да убие целия китайски народ с нея. Но виждам, че страда опитах се да я накарам да иде на психоаналитик и познайте резултата. Не знам какво му беше наговорила на човека, но като се върна ми каза, че аз съм била болна и трябвало да отида веднага при лекаря да почне да ме лекува, само не ми каза директно, че съм луда. 6 месеца ме тормози с това и пред всички ме наричаше луда. Аз обаче, знам каква съм, може да съм в депресия от нейното постоянно тормозене, но не съм луда. Проблема ми е, че не съм егоист и не си хванах шапката и да я зарежа както ми предложи баща ми преди 3 години, след като му се наплаках на телефона, защото ме беше направила на 2 стотинки пред колегите ми без да съм виновна. Толкова, че те я бяха накарали да ми се извини. Преставяте ли си, толкова се е самозабравила, че трябва другите да й кажат, че не е права, та да й стане неудобно и да ми се извини. Но когато го каза беше толкова кухо,че нямаше как да не разбера, че е защото е хванало срам от чуждите хора. Но извиненията мен не ме топлят, помня всяка лоша дума и вечер когато тя заспи си поплаквам, защото няма да й доставя удоволствието да види, че ме е засегнала поне когато успявам да спра сълзите си докато остана сама.
Преди бях вечно усмихнат и позитивен човек, който можеше да изслуша всички и да намери добра дума за тях. Но вече почти не се усмихвам. Когато тя е наоколо и не смея да говоря много, за да избегна поредните крясъци и унижения. Все още намирам добра дума за хората около мен, но вече не понасям никого. Всички ме дразнят и уморяват. Вечер се прибирам като пребита и до 3 сутринта не мога да заспя. Сутрин нямам сила да стана. Постоянно съм болна на антибиотици, станах 100 кг, защото от нерви ям без спиране. Нищо не ме радва, нищо не ми се иска. Като четох в интернет, симптомите ми отговарят на сериозна депресия. Според майка ми аз съм симулант и кръшкач. Аз обаче виждам, че си отивам като човек, вече съм една бледа сянка на това, което бях. Не искам да ме натъпчат с лекарства, от който да стана неадекватна, това няма да помогне. Само волята ми ме държи все още и вярата,че ще намеря решение, ще й въздействам и тя ще се промени. Баба ми все ми повтаря да съм търпелива, но колко години трябва да съм търпелива. Започнах да приличам на нея, а това е най големия ми кошмар. Не искам да стана злобна сребролюбка, която говори само за пари и кой колко е използва.
Моля дайте ми съвет, защото явно сама не стигам до никъде. Не смея да кажа, че съм на дъното, защото нямам идеи да се мятам през балкона слава богу . Но в последно време все по често ми се случва, когато тя ме вбеси да ми се губят моменти. Ако съм се прибрала в нас не знам от къде съм минала, нито как съм стигнала там и това адски ме плаши. А вчера след като ми каза, че трябва да дам зайчето си, защото той повече не може да живее в нас беше 16ч в офиса. Първо се разплаках, а когато го преглътнах, за да не правя циркове пред чуждите хора, както тя се изрази станах неадекватна. Не можех да мисля, като си отварях устата излизаха безмислени думи и бърках числата вместо да кажа 1050, въпреки че го виждам казвах примерно 500. Беше ужасно исках да работя, но тялото ми ме остави да стоя като глупак и да гледам в една точка до 18 часа. След това получиш още една доза крясъци как съм гледала колежката като идиот без нищо да пипна и само съм седяла и съм чакала другите да ми свършат работата. А когато и казах че не ми е добре получих Е то на теб като има работа все ти става зле. Това страшно ме стресна и за това Ви пиша. Мисля че съм стигнала да предела и наистина ще стане нещо много лошо за мен. Не знам какво да правя, тя прекрасно знае как да ме накара, да се чуствам виновна и да изпълнявам исканията й и въпреки цялото ми старание все съм крива, лоша, мързелива и каквото се сетите още. Та въпреки че ме е срам от безсилието ми и липсата ми на кураж, реших че съм изтърпяла достатъчно, за да ми е все едно колко хора ще ме съжеляват и ще ме опрекнат,че съм си виновна сама, защото не съм се махнала до сега. Искам на всички да е ясно, че не търся съжеление,а съвет, защото за първи път в живота ми съм на такава безпътица, че не знам на къде да хвана. Винаги съм виждала по 2 3 решения на един проблем, а сега не откривам нито едно. Пробвах да си мълча и да изпълнявам резултат никакъв тя пак намира за какво да е зла с мен. Така че това го изключете, също и разговорите имат 0 ефект. Даже мисля, че това е прави още по нападателна и гадна. Та следва предполагам да кажа според вас да си събирам ли куфара, защото май само това остана като решение? Има ли начин да не се стига до там и ако има кой е той? Извинявам Ви се предварително, че Ви занимавам всички с моите глупости, но за съжеление за мен това е един непреодолим проблем.
Здравей Мила аз съм момче на 19 и имам еднакви проблеми с твоите и тази вечер станаха страшни скандали дай Skype,за да си пишем там
Ученик съм от 9 клас. Една група съученици ме тормозят/злепоставят системно от около година. Първо не им обръщах внимание, защото е нормално да се бъзикаме от време на време, а и аз им отвръщах подобаващо. По-нататък, обаче започнаха да ми хвърлят якето/раницата и тем подобни детски глупости. Реших, че не си струва да им се хвърлям на бой и да им водя политика(а май трябваше). И сега, като най-деградиралите лапета, ръсят куп обиди по мой адрес и всякакви волгарни/мръсни глупости. На мен не ми пука за обидите, ама ме злепоставят пред момичетата (май това им е целта). Не знам на какво се дължи това, на комплекс, или от чиста злоба. По рано си мислех че не ми пука, ама вътрешно ми е влияело зле на самочувствието и самоооценката. Мога да ги победя физически(и психически, ако са поотделно), но не мисля че това е начина, а не искам да занимавам напите с подобни глупости, искам сам да се псравя. Според мен трябва по някакъв начин да им вдъхвам респект, а си нямам идея как ще стане това. Съвети?
.През 2005 г си отворих фурна за закуски във приземния си етаж, със съгласието и подписа, и нотариално заверено,на моя комшия Васил Каракашев,живущ на ул;Цар симеон 34.Хвърлих много пари,много труд и много ядове,във името и благото на това създаване, да може да подържам малкия си бизнес,и семеѝството си-друго препитание нямаме.Всичко си беше добре първите 2 години.В разгара на местните избори през 2007 г неочаквано Васил реши че тесто баркачката му шумяла,реших сам да проверя,влязох и се заслушах но шум не чух,но човека твардеше че му шуми.Смених машината купих си друга,за да му угодя-да не чува шум.Но и така не му угодихме,започна да подава системни жалби против мен, във общината,не одумявах какво иска от мен.Започнаха да ми правят системни проверки,но установяваха едно и също,че всичко е редовно.Моѝ приятел и негов познат реши да се застъпи за мен,да влезе и тоѝ да чуе.Тоѝ шум не е чул, но е чул думи които ме поразиха,през цялото време му говорил че ще извика атака и те както мразели турците,щели да ме затворят.Доѝдоха от РИОКОЗ измериха шума установиха със документ че шума е много под допустимите норми.Но васил не се съгласи със това.Започна да подава жалби във полицията отправени към мен, без да има повод за това.Понеже има дар слово от преди успяваше да насочи,цялата местна машина към мен,да бъда подложен на системни проверки,а тоѝ да злорадства.Не предприемах нищо,като предполагах да отмине всичко,но уви,тоѝ еходил по всички институции, подавал е жалби към мен като вниманието е насочвал особено към фурната.Идваха проверки след проверки отХЕИ НАП полицията,общината.Когато разбрал че злонамеренията му по този начин няма да успеят,започнал да подава жалби във общината и във полицията ,че хората които минават по улицата минавали и идвали заради мен и това му пречело,понеже спирали на пътя до къщата му.И тоѝ така, настоѝчиво е подавал жалбите си,че всички да му повярват,че аз съм виновника.Аз на никого нищо не правя,работим и си гледаме нащте си проблеми, спазваме си всички правила,а тоѝ излиза на пътя и се заяжда със хората и след това обвинява нас ,че ние сме изпращали хората да се заяждат със него.Това според мен е психичен проблем във този човек и го прави опасен.Един пример ,отишъл във магазина до нас ,а продавачката се застъпила за мен ,а тоѝ почнал да вика ( турците 500 г ни владеели а ти го защитаваш) ето само това може да ви говори колко акъл има за 78г. човек.До такава степен се надъхал да ми прави зло, чак се хванал на бас със моѝ друг комшия,единият казал-ти не можеш да надвиеш барито ,а другият отговорил-хаѝде на бас че ще го оборя,и почнали жалбите против мен.Но злобата на тоз човек няма краѝ, не зная как се е сдушил със новия кмет Желязко Петров,но една сутрин,преди коледа кмета е дошъл на щанда и се развикал на жена ми като е казал(да доѝде при мен собственика на тая къща и на това чудо-тоест фурната,със всички документи).Аз отидох посрещна ме наѝ лубезно със думите-лоша поличба имаш, краѝ лоши комшии си попаднал.Присъстваха зам. Кметицата ,човек от търговския отдел и човек от отдел жалби.Попита ме как мисля да оправя тая каша,аз му отговорих,аз проблем нямам ,проблема е във Васил.Каза ми че Васил вечерта го заплашвали няколко момчета,и че
Васил му казал че тез момчета идвали заради нас,и че ние сме ги изпращали да се дразнят със него,а ние дори не знаехме че тоѝ е имал проблеми,и бяхме вече затворили 23 ч.Аз на Желязко му казах че не мога да му бъда пазач на Васил, ние си имаме достатъчно ангажименти,и че цял белослав го знае и познава че е раздразнителен злобен и че пали веднага,като целенасочено след това намесва нас.Желязко ми отговори –щом говориш така,маѝ ще те затворя, а ти ако искаш ме съди,беше като гръм. Аз му отговорих –чакаѝте не може така извикахте ме да се разберем.Тогава тоѝ извика юриската и я попита,как може да се наложи над постановлението на Белослав за работно време на търговските обекти, да ми съкрати работното време само на мен-едноличноKajete kak da postapia
Zdraveite.Cheteiki problemite na horata, az reshih sashto da spodelq svoq.Do sega nikoga ne sam go pravila i ne sam vzimala y4astie v kakvito i da e forymi, no prosto sega razbrah 4e imam nujda i iskam savet.Nqma da kaja imeto si, predpo4itam da ostana anonimna, za da mi bade po-lesno da govorq.Na 20 godini sam i imam prekrasni roditeli,koito se grijat za men i me obi4at.Predi godina i polovina se zapoznah s edno mom4e i ot togava sme zaedno.V na4aloto vsi4ko varveshe dobre,no ot okolo polovin godina neshtata izlizat izvan vsqkakav kontrol.Vsi4ko zapo4na ot negovata revnost i totalitarizam.Toi e zodiq oven,izrasnal e v mnogo losho semeistvo i s nqkoi neshta ot detstvoto my si obqsnqvam negovite postapki,agresivnoto povedenie.Opitvah se da go razbiram i mnogo 4eto opravdavah povedenieto my dori kogato ne trqbvashe.Sega stignahme do tam 4e toi mnogokratno si pozvolqva da me psyva,da me obijda,kakto men taka i semeistvoto mi, da me ydrq,da me unijava,darji se s men po nai-otvratitelniq na4in.Obqsnenieto my e 4e go draznq s vsqko moe deistvie.Na posledak e ujasno agresiven,dori kogato vijda 4e sam razstroena vmesto da me yspokoqva mi kazva – “revi kolkoto iskash na k**a si mi“. POzvolqva si da se darji taka dori pred priqtelite mi,pred horata,za nai-malkite neshta se darji agresivno,arogantno.Mnogo pyti sam go pitala dali ima druga,dali nqma 4yvstva ili neshto podobno i otgovorat vinagi e bil NE. Znam 4e me obi4a i darji na men, no ne moga da si obqsnq zashto neshtata stigat tolkova dale4e,moje bi zashtoto ne moje da si nameri dobra rabota i naposledak nqma pari,ili zashtoto osaznava greshkite si i iska nai-dobroto za men , koeto mi go e kazval mnogo 4esto.Vseki pat pri vsqka karanica se opitvam da opravq neshtata no naposledak vsi4ko e mnogo nevazmojno.Vinagi sam bila tvarda i nikoga do predi tova ne sam pozvolqvala nqkoi da se darji taka s men,no kolkoto i glypavo i naivno da zvy4i az go obi4am naistina mnogo i ne znam kakvo da napravq.Toi ve4e govori za razdqla i vapreki 4e me obi4al taka 6tqlo da e po-dobre i za dvamata po negovi dymi,a misalta da byda bez nego me kara da polydqvam.Mnogo ot moite priqteli i dori maiak mi koqto ne znae mnogo ot neshtata mi kazva 4e toi ne e za men i 4e nashata vraska nqma badeshte. Molq iskam savet vazmojno nai-obektiven,blagodarq predvaritelno.
.През 2005 г си отворих фурна за закуски във приземния си етаж, със съгласието и подписа, и нотариално заверено,на моя комшия Васил Каракашев,живущ на ул;Цар симеон 34.Хвърлих много пари,много труд и много ядове,във името и благото на това създаване, да може да подържам малкия си бизнес,и семеѝството си-друго препитание нямаме.Всичко си беше добре първите 2 години.В разгара на местните избори през 2007 г неочаквано Васил реши че тесто баркачката му шумяла,реших сам да проверя,влязох и се заслушах но шум не чух,но човека твардеше че му шуми.Смених машината купих си друга,за да му угодя-да не чува шум.Но и така не му угодихме,започна да подава системни жалби против мен, във общината,не одумявах какво иска от мен.Започнаха да ми правят системни проверки,но установяваха едно и също,че всичко е редовно.Моѝ приятел и негов познат реши да се застъпи за мен,да влезе и тоѝ да чуе.Тоѝ шум не е чул, но е чул думи които ме поразиха,през цялото време му говорил че ще извика атака и те както мразели турците,щели да ме затворят.Доѝдоха от РИОКОЗ измериха шума установиха със документ че шума е много под допустимите норми.Но васил не се съгласи със това.Започна да подава жалби във полицията отправени към мен, без да има повод за това.Понеже има дар слово от преди успяваше да насочи,цялата местна машина към мен,да бъда подложен на системни проверки,а тоѝ да злорадства.Не предприемах нищо,като предполагах да отмине всичко,но уви,тоѝ еходил по всички институции, подавал е жалби към мен като вниманието е насочвал особено към фурната.Идваха проверки след проверки отХЕИ НАП полицията,общината.Когато разбрал че злонамеренията му по този начин няма да успеят,започнал да подава жалби във общината и във полицията ,че хората които минават по улицата минавали и идвали заради мен и това му пречело,понеже спирали на пътя до къщата му.И тоѝ така, настоѝчиво е подавал жалбите си,че всички да му повярват,че аз съм виновника.Аз на никого нищо не правя,работим и си гледаме нащте си проблеми, спазваме си всички правила,а тоѝ излиза на пътя и се заяжда със хората и след това обвинява нас ,че ние сме изпращали хората да се заяждат със него.Това според мен е психичен проблем във този човек и го прави опасен.Един пример ,отишъл във магазина до нас ,а продавачката се застъпила за мен ,а тоѝ почнал да вика ( турците 500 г ни владеели а ти го защитаваш) ето само това може да ви говори колко акъл има за 78г. човек.До такава степен се надъхал да ми прави зло, чак се хванал на бас със моѝ друг комшия,единият казал-ти не можеш да надвиеш барито ,а другият отговорил-хаѝде на бас че ще го оборя,и почнали жалбите против мен.Но злобата на тоз човек няма краѝ, не зная как се е сдушил със новия кмет Желязко Петров,но една сутрин,преди коледа кмета е дошъл на щанда и се развикал на жена ми като е казал(да доѝде при мен собственика на тая къща и на това чудо-тоест фурната,със всички документи).Аз отидох посрещна ме наѝ лубезно със думите-лоша поличба имаш, краѝ лоши комшии си попаднал.Присъстваха зам. Кметицата ,човек от търговския отдел и човек от отдел жалби.Попита ме как мисля да оправя тая каша,аз му отговорих,аз проблем нямам ,проблема е във Васил.Каза ми че Васил вечерта го заплашвали няколко момчета,и че
Васил му казал че тез момчета идвали заради нас,и че ние сме ги изпращали да се дразнят със него,а ние дори не знаехме че тоѝ е имал проблеми,и бяхме вече затворили 23 ч.Аз на Желязко му казах че не мога да му бъда пазач на Васил, ние си имаме достатъчно ангажименти,и че цял белослав го знае и познава че е раздразнителен злобен и че пали веднага,като целенасочено след това намесва нас.Желязко ми отговори –щом говориш така,маѝ ще те затворя, а ти ако искаш ме съди,беше като гръм. Аз му отговорих –чакаѝте не може така извикахте ме да се разберем.Тогава тоѝ извика юриската и я попита,как може да се наложи над постановлението на Белослав за работно време на търговските обекти, да ми съкрати работното време само на мен-едноличноKajete kak da postapia
Здравейте, и аз като Popi, Eli и MJN изживявам проблемът „деспотична майка“. А съм на 44 години. Така че тези майки не се променят. Това са „Джекил и Хайд“ в едно: понякога е любяща, мила и много загрижена, задушаваща майка, а изведнъж се превръща в унижаваща, обиждаща, смачкваща и тиранична майка. Изчетох разни психологически книги, философски и inspirational, т.е. „вдъхновяващи“, търсейки причината в себе си. Вината ми се изразява в това, че съм била послушно дете, изпълнявала съм това, което тя ми е казвала, слушала съм я безпрекословно и съм й споделяла всичко, до дълбините на своята душа, защото тя ми е внушавала това, че така трябва. Дори и най-съкровените си мисли и планове е извличала от мен, но не за да ме вдъхнови или да ми помогне, а да ме опознае така добре, че да ме манипулира по-добре. Гонила ме е три пъти от дома ни – първият път, когато бях още 16 годишна и от срам от нашите близки ме е прибирала обратно. Естествено, последиците са, че съм с депресия и силно изразени комплекси от чувство за вина, внушен страх и усещането, че съм лоша, недостойна за по-добър живот, и неспособна на каквото и да е без нейна помощ. От последното смятах, че съм се излекувала, след като се омъжих, но имах усещането, че пак не мога да продължа нормално живота си, ако не споделям с нея. „Упадъкът на личното ми самочувствие продължаваше, след като тя ме засипваше с обиди и унижения, колко съм лоша, и т.н. И това беше отговор на моята финансова подкрепа за нея, която не престава дори и сега. Моят съпруг се опита да й поговори, и се отказа, поради невъзможността да комуникира нормално с нея. Много ми е мъчно за Popi, защото откривам доста подобен тежък случай в лицето на майка си и нейната майка, въпреки разликите в социалните им изяви. Мила Popi, смятам, че твоята майка се бори с някакава собствена неудовлетвореност, която прехвърля на теб. Не се предавай, като настояща майка на малко момиче, смятам, че тази която те е родила, трябва да иска да те ИЗГРАДИ като личност и да ти ПОМАГА да се чувстваш добре, а не да те РУШИ. Това е духовно престъпление. Винаги помни, че си добра, умна и способна, и че е явно, че майка ти има проблем със самата себе си, който прехвърля на теб, защото най-лесно се манипулират децата. Не допускай да станеш на моята възраст и да плащаш за проблемите на своята майка. Една майка трябва да помага на детето си и да го вдъхновява за живот, а не обратното. Много е болно, и не мога сама да намеря начин да обясня на майка си какви психични травми ми нанася. Успех на всички, въпреки че е много трудно.
Здравейте!И аз както всички останали тук имам свойте проблеми!От 17 дни живеем под наем в една съвсем новичка кооперация.Преди това съм сменяла и други жилища и никъде не съм имала такива проблеми със съседите,както тук…вече ме е страх да се покажа на терасата,за да не видя съседката си,която при най-малкото нещо ми прави проблеми и ми вдига скандали!Много ще съм благодарна на всеки отзовал се на моя проблем!Става въпрос за следното:още на 7 ден след нанасянето ни(беше Гергьовден,а приятеля ми е Георги) се събрахме вкъщи с родителите му да отпразнуваме тихичко,за да не нарушаваме обществения ред(бяхме предупредени за това).Запалихме си скара на малката ни тераска,а съседката(бивша собсвеничка на къща,бутната,за да построят кооперацията) излезе и започна да ни крещи и обижда за скарата,щяла да подава жалба в полицията(не го стори),защото дима ходил в апартамента им и ме заплаши,че ако се повтори не се знаело какво щяло да стане.На следващия ден излязох на другата ни тераса да изпуша една цигара,където пък дъщеря й ми вдигна скандал,че съм пушила на терасата,когато тя имала дрехи на простора(спрях да пуша на въпросната тераса) и върха на всичко беше преди 2-3 дни,когата пак въпросната дъщеря ме видя да си прибирам котката от терасата!Пак страшни скандали и разправии,та до днес-изпрати ми хора от екологична инспекция,за дето имам котка(да проверят дали има паспорт и дали е регистрирана в общината).Обяснила им,че си отглеждам котката на терасата!!!(пълни лъжи,няма да си взема котка,че да седи на терасата само-тя сама си излиза там,защото няма как да забраниш на едно животинче да не излезе на чист въздух и слънце).Обяснила също,че съм си била тупала завивка ли,пътека ли(и аз незнам,защото нямам спомен да съм тупала нещо)на терасата,пълни с косми от котето!!!Моля ви,помогнете ми!!!Разминаха ми се глобите за въпросните лъжливи обвинения,но незнам как да процедирем със тези жени-змии!Да подам ли жалба за психически тормоз и къде трябва да я подам!
Благодаря ви предварително!Лек и усмихнат ден!