Психически тормоз
Напоследък много се популяризира темата с домашното насилие и начините да се справим с него, но като ли в по-малка степен се говори за доста по-притеснителния натиск чрез психически тормоз над личността. Такъв може да бъде срещнат навсякъде- в службата, у дома, сред близки хора и познати. Психическият тормоз е особено коварен и много сериозен метод за въздействие върху хората. Когато е системен, той може да доведе до значителни проблеми, свързани не само с психичните, а и с физическите преживявания на личността. Неизменно този тормоз води до стрес, който от своя страна значително отслабва имунната система-засилва вече съществуващи здравословни проблеми или създава нови такива. Тъй като е трудно доказуем, той е много по-сериозен и често пъти дълги години крит от жертвата, подчинен на подобни оправдания, които се изтъкват и при домашното насилие- надежда, че насилникът може да се промени, липса на алтернативен вариант за живеене, наличието на деца и тн. Тези оправдания по никакъв начин не решават, а само „капсулират“проблема и утежняват ситуацията. Защото психиката ни е твърде фина и деликатна структура, която може лесно да бъде дебалансирана, извъчвана и дори..увредена. Комплекси за малоценност, ниско самочуствие, подтиснатост, резки промени в настроението, депресивност, безсъние, хронично безпокойство и дори паника, различни видове фобии, тикове (авторката разви крайно досаден и неприятен навик да си хапе долната устни, от който 15г не може да се отърве), суицидни (самоубийствени)мисли и опити…всички тези неща могат да бъдат развити като следствие на психически тормоз, заедно или поотделно. Не само жените могат да бъдат подложени на подобно насилие, но като по-емоционална структура на обществото, те най-често стават жертви на такъв тормоз. Насилникът често действа системно и напълно целенасочено- насажда чувство за малоценност и вина у отрещната страна, чрез обиди, присмиване, незачитане на човешкото достойнство и личност като цяло. Причините могат да бъдат безброй много- от чиста проба егоизъм и злоба-през желание за предизвикване на чувство за безизходица и зависимост-до заучен семеен модел от собственото му детство. Изходът често пъти е една човешка развалина, която дори веднъж откъснала се, не успява да се възстанови. Вариантите за действие са няколко, но всички те се обединяват в търсенето на чужда (приятелска, професионална, законна) помощ и защита. Психическото насилие често пъти преминава или корелира с физическото такова и не е желателно жертвата да конфронтира насилника сама. В общи линии, повечето агресори са страхливи и реагират на нападението отстъпвайки. Защото атаката е най-добрата защита…При всички случаи обаче, не е добре да се провокира, когато сте сами, най-добре е да се сезират изпълнителни органи като полиция например. В повечето случаи, в Центровете за жертви на домашно насилие, обръщат внимание на психическия тормоз и предлагат адекватни варианти на действие на потърсилите помощ. Ако това се случва на работното място, може да потърсите правата си по съответния ред, защото ако просто напуснете, този след вас ще бъде подложен на същото. Вариантът „бягство“ от проблема в никакъв случай не го решава, дори утежнява ситуацията. Покрай жертвата може да пострадат и близките и хора-било подложени на същия тормоз, било заради страдание заради случващото се с нея. „Жертва“ е начин на мислене и колкото повече се чувствате така, толкова повече наистина се превръщате..Така, че борете се с всички средства, защото Вие заслужавате спокоен и нормален живот, точно толкова, колкото и всички останали.
Loading ...
От 15 години смезаедно със мъжът ми ,от 12 сме женени от първият ден свекървами ме налага психически тормоз,От 8 год. пия антидепресанти диагнозата мие паническо разтройство с фобии.Имам много добър съпруг и може би затова се стигна до тукМисля да заведа дело срещу свекърва ми,след поредните кавги вчера.Моля за съвет към какъв адвокат да се обърна
мисля, че всеки адвокат по семейно право, би могъл да те консултира за мерките, които можеш да предприемеш, срещу оказвания ти психически тормоз. да ти препоръчат подобен, могат всякакви неправителствени организации за жертви на домашно насилие, като фондация „Дива“ например. Успех и не се давай!
http://www.divafoundationbg.org/
здравейте! от една година ходя с едно момче. наскоро баща ми решава че той не е подходящ за мене без никакво основание и от това се започва всичко бой обиди и какво ли не. На 23 съм и мисля че това вабще не е нормално незнам какво да правя . Ще се радвам много ако някой ми даде съвет!
Не вярвам, да няма причина, поради която баща ти да се държи агресивно и неодобрително по отношение връзката с приятеля ти. Понякога, другите хора виждат неща, които ние пропускаме, а когато става въпрос за родители- то загрижеността им към нас нормална човешка реакция. Въпреки всичко обаче, обидите и особено физическата намеса са крайно неуместни и нежелателни. Опитай да говориш с баща си, като възрастен с възрастен, накарай го да изясни позициите си, както и ти своите и се опитайте да намерите решение заедно. Всяка ситуация има решение…въпросът е в начина, по който стигаме до него :)
Здравейте,в къщи има такъв психотерорист,който цял живот тормози цялото семейство.Проблемът взима сериозни размери,тъй като аз лично не издържам вече този психо тормоз и ще прерастне в физическа саморазправа,а не искам да се стига до там,не знам към коя институция да се обърна,за помощ,защото човекът който прави проблемите ги прави само на психично ниво и има нужда от помощ.
mario Здравейте! Разбирам чудесно чувствата, които изпитвате, както и състоянието, в което се намирате! Повярвайте ми, евентуална физическа саморазправа, би могла да бъде единствено във ваш ущърб! Щадете себе си и близките си, стиснете зъби и потърсете помощ тук:
http://www.animusassociation.org/
Успех и всичко най-добро!