Другият в мен
Нали го познавате? Онзи, който се проявява изведнъж, вадейки на бял свят всичките ви слабости. Изненадани се вглеждате в себе си, чудейки се, защо именно сега проявявате едно или друго свое качество, някои от които направо ви изненадват…Силна агресия срещу някой, който друг път не бихте забелязали, внезапно насълзяване на очите, щастие от нещо толкова дребно…Кой е този, който не познавате, живее във вас и ви шокира с постъпките си? Шизофрения ли имате, та реагирате така? Вие сте толкова уравновесен и кротък като характер, а сега изведнъж правите колегата си на пух и прах…Понесли сте толкова рани, без да ви мигне окото, а се просълзихте на „Краля Лъв“! Боже, нима се усмихвате щастливо, гледайки как двойката от сапунката най-накрая е заедно…?!? Какво става с вас? Това ли е То, за което говорят психолозите, другото Аз и кое, го провокира да се покаже? Помните ли филма „Аз, Моя милост и Айрин“ с участието на Джим Кери, в който той се превръщаше в коренно различна личност, отключвайки шизоидно разстройство? Всъщност това може да се случи на всеки, разбира се, не чак с толкова крайни прояви, но все пак изведнъж да се превърнете в друг човек. Дълго натрупваните емоции в даден момент просто избиват и другото Аз изскача със страшна сила. То е там, за да ви помогне да не превъртите, То освобождава напрежението и регулира процесите на психиката. Именно заради това, тези, които най-силно контролират себе си и емоциите си, са и най-склонни да проявят другото Аз внезапно и без предварителен анонс. Благодушната и кротка женица от будката за вестници, внезапно изкрещява по някой, изравнявайки го със земята. Толкова ли е важно, емоциите да бъдат освобождавани своевременно? Казват, че трябва да се плаче, когато ти се плаче и да се смееш, когато ти е весело. Порядките на обществото и т.нар. морал играят ролята на коректив, но само до известна степен. Всеки от нас има слаби места и в дадена ситуация ги вади наяве. Шокът от проявата им е еднакъв за преживяващия ги и за тези, около него. Другото Аз, може да играе и ролята на съвест, дъвчейки неумолимо и вменяваща чувство за вина. Човек просто трябва да съумее да внесе хармония между тях двете, признавайки първо пред себе си, необходимостта поне за малко да не се владее и да бъде….просто човек. Никой не е съвършен и просто, трябва да съумяваме в повечето случаи, да сме това, което сме!
Loading ...
