Мечтите-за слаби или за силни?
„Джини, спри да живееш в мечти! Животът не е такъв, какъвто изглежда!“ Така пееше Falcon в едноименната си песен. Кой може да си позволи да мечтае повече, силните духом или слабите личности? Къде точно свършват фантазиите и могат ли те, напълно да потопят човек в нереалността си? Реализмът е хубаво качество, но не е ли прекалено прагматично и не отнема ли, онази чувствителна част от душата, която понякога ни отличава от животните, друг път ни спасява с временното бягство от ежедневието? Всъщност, хората рядко мечтаят за материалното, фантазиите им са свързани по-скоро с личностово израстване или моменти, в които са били най-щастливи. В този смисъл, мечтите могат да връзката на човек с вътрешното му АЗ и помощника му в борбата с оцеляването. Романтиците мечтаят почти непрекъснато, техния свят се подчинява предимно на илюзорните им представи за него и вероятно, това е начина им да се справят с иначе бруталния реализъм. Ако прекъснеш връзката със земното обаче, е много вероятно просто да не успееш да преодолееш истинските трудности в живота. За това и повечето романтици, са дълбоко депресивни и тъжни хора. Тежко понасят сблъсъка на двата си свята и се потопяват в агонията на противоречието помежду им. Реалистите, от своя страна по-лесно преодоляват трудностите, но за съжаление трудно изживяват моментите, които живота им предлага. При тях е твърде силна връзката причина–>следствие, животът е по-скоро черен или по-скоро бял, понякога сив и рядко цветен. Те оцеляват значително по-лесно, за сметка на неизживени емоции и сякаш подтискат чувствата си прекалено дълбоко. Понякога проектираме твърде силни чувства върху човек, който не само не им отговаря, но вероятно и не знае за наличието им. Фантазията рисува идеалистични картини за отношенията ни с него, но реалността понякога я разбива на пух и прах. Силните, стават и продължават, въпреки болката от сблъсъка, слабите…се затварят в себе си и дълго преживяват удара. Силата на характера е именно в това, да съумява да преодолява такива моменти, без да спира да мечтае. Защото в малко романтика и фантазии няма нищо лошо, дори действат оздравително…Когато изгуби мечтите си, човек умира …./Ларс Улрих/
Fast Tube by Casper
Loading ...
