Втори шанс
Има моменти в живота на човек, когато е изправен пред избор, да даде или не, втори шанс. Дали на приятел, дали на партньор, в работата, в личния или обществения си живот, взимането на такова решение, често никак не е лесно. Вътрешната борба, между собствените чувства и тези, на хората искащи втори шанс, често създава сериозен конфликт и води до подтиснатост, вялост, ниско самочувствие или точно обратното- приповдигнато настроение, избухливост, агресия и др. Гордостта е един от най-трудно преодолимите фактори, съпътстващи това решение. Ако причините за достигане до искане на втори шанс, са свързани пряко или косвено с наранено самочуствие, загуба на доверие и/или комбинация от тях, то тогава нещата осезаемо се усложняват. Човек трудно преодолява себе си и негативните чувства, предизвикане от нараненото си себелюбие. Склонността му към компромиси намалява право пропорционално, със силата на удара, който е понесъл. И все пак, човек с човек еднакви няма. Някои биха преживели изневяра, например, относително леко, други никога не биха я простили, трети биха отвърнали на „удара с удар“ и т.н. Вероятно е най-добре, да се изчака едно известно утихване на неизменните негативни емоции, преди да се поиска шанс. Желателно е, да не се притиска обекта, да не се изисква твърде много от него, да не се настоява, обвинява, драматизира излишно и пр. Истеричните сцени, присъщи на някои жени, могат само да влошат нещата – нараненият мъж реагира първично и е склонен към непривични реакции, ако гордостта му е наранена. Втори шанс, не значи обаче, че нещата ще бъдат същите, или поне не веднага…Изгубеното доверие се възстановява в дълъг и сложен процес, често свързан с неосъзната проверка, дори неумишлено словесно нараняване – с цел отвръщане на причинената болка. Приятелското предателство, често пъти се преживява по-тежко, дори и от партньорското. Причината е, че сме склонни да споделяме повече пред приятели, да се откриваме и за неща, които бихме спестили на половинката си. В крайна сметка, ако бъдем предадени от човек, с когото се знаем от години…твърде е възможно и изобщо да не сме склонни да простим. Съществува и един такъв момент на колебание, деликатен по същността си и показателен за бъдещите ни намерения. Твърдото и рязко отрязване, почти неименуемо подсказва за край на отношенията с конкретния човек, а самото колебание е признак, че съществуват известни съмнения във взетото решение. След известно утихване на първоначалните емоции, бихте могли да изискате разумен разговор с човека, когото не искате да изгубите или сте наранил. Не се самообвинявайте прекалено, не драматизирайте ситуацията, не молете, не се тръшкайте. Поговорете като зрели и разумни хора. Компромисът е следствие на добра дипломатичност и доста търпение. Ако вие сте този, който е сгрешил, извинете се. Без трагедии и посипване на главата с пепел, но така, че на отсрещния човек да му е ясно, че наистина съжалявате за постъпката си. И….наистина внимавайте, да не се повтаря, защото Втори шанс може да се даде….но Трети, много малко хора биха дали.
Loading ...
